«След бедствието»

1508


1 страница из 32
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

3799 година

Ангелът летеше над морето от живак и отраженията му очертаваха сребърна мрежа върху големите му крила. Не беше сам. Останалите от неговия вид изпълваха небето с усмивките си и апатично се издигаха нагоре, след това се спускаха с ужасяващо пикиране, за да докоснат мързеливите вълни или просто предоставяха на вятъра да целува кожата им. Малко по малко, сякаш без намерение, игрите и палавостта им се превърнаха в танци на чифтосване. Величествеността им отстъпи място на нервност, на ловки движения на телата им и на ловно преследване в търсене на жертви за партньори. Околната среда като че ли започна да вибрира от желание. Ангелът прелетя край един от своите другари и докосна хълбока му с края на крилото си, погалвайки го с лекотата на бриз. След това двамата любовника много внимателно преплетоха телата си и започнаха да летят като едно цяло. Извършването на…

КЛИК!

— Господа пасажери, нека да пристъпим към присъединяване към совалката, която ще ни отведе на планетата. Стандартният протокол на сигурност изисква изключване от виртуални сценарии; извинете за безпокойството, което ви бe причинeно. Моля, заемете предварително определените ви места за излизане от кораба съгласно инструкцията, която се намира във вашите кабини. Надяваме се, че сте се насладили на приятния полет.

— Свинщини — изруга Дамасо Итуриага, полузамаян от рязкостта на прекъсването, свали тънката биометлна лента, която опасваше челото му и я запокити небрежно върху масичката до него. След това седна на неудобния креват и изчака няколко секунди, докато главозамайването му попремине.

„Една добра компания за превози никога нямаше да си го позволи. Но, разбира се, собствения ми бюджет стигна само за пътуване с третокласен кораб. А на него съгласно закона на Мърфи ме изключиха в най-добрия момент.“ Той се опита да се успокои и продължи с мислите: „Във всеки случай виртуалният им репертоар не беше кой знае какво. Прекалено излязъл от употреба.“

Мозъкът му накрая се убеди, че няма криле на гърба си и се намира в прозаичния реален свят. Той подреди вещите си, приготви багажа и го натовари на един от роботите-прислужници, обслужващи транспортния кораб. После прочете инструкциите за напускането му и излезе от кабината с вяла стъпка.

* * *

Комментарии к книге «След бедствието», Едуардо Гайего

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства