«Страж-птица»

Останалите производители на страж-птици вече се бяха събрали, когато Гелсън влезе. Те бяха шестима, без да смята себе си, и помещението вече плуваше в синкавия дим на скъпите им пури.

— Здрасти, Чарли — извика един от тях към него.

Останалите прекъснаха разговорите си, за да го поздравят. Като производител на страж-птици той също бе член на групата на спасителите, припомни си мрачно Гелсън. С особени привилегии. Защото ако искаш да спасяваш човешката раса, трябва да имаш потвърден от правителството договор.

— Представителят на правителството още го няма — каза му един от мъжете. — Но ще пристигне всеки момент.

— Ще получим зелена улица — обади се друг.

— Чудесно — Гелсън седна на един от столовете по-близо до вратата и се огледа. Беше като конвент или съвещание на скаути. Шестимата мъже се гордееха, че са едни от малкото. Президентът на „Южна консолидационна“ говореше на висок глас за невероятната издръжливост на страж-птиците. Двамата президенти на други фирми, с които разговаряше, се усмихваха, кимаха, като единият от тях се опитваше да вмъкне някоя дума за резултатите от теста, който бе провел по отношение съобразителността на страж-птицата, а другият говореше за новото акумулаторно оборудване.

Останалите трима също бяха образували групичка и превъзнасяха страж-птицата.

Гелсън забеляза, че всички те седяха изправени и надути като месии, за каквито се смятаха. Не намираше това за смешно. Допреди няколко дни той самият се чувстваше така. Мислеше се за възпълничък и леко оплешивяващ светец.

Той въздъхна и си запали цигара. В началото, когато внедряваха проекта, той изпитваше същия ентусиазъм като останалите. Спомняше си как казваше на главния си инженер Макинтайър:

— Мак, настъпва нова ера. И страж-птицата е неин представител.

А Макинтайър кимаше мъдро — поредният фанатик, вярващ в страж-птицата.

Колко прекрасно изглеждаше всичко тогава! Прост и надежден отговор на един от най-големите проблеми на човечеството, опакован в половин килограм неръждаем метал, кристал и пластмаса.

Може би точно това беше причината за неговите сегашни съмнения. Гелсън подозираше, че не е възможно човешките проблеми да бъдат разрешени толкова лесно. Трябва да има някаква грешка.

Все пак убийството беше твърде стар проблем, а страж-птицата — твърде скорошно решение.