«Нострадамус ми изяде хамстера»

Тази книга се посвещава на един мой много добър приятел, Греъм Тийкстоун, днес легендарен режисьор на „Триножниците“. Я да видим как ще ми режисираш ей това тук, копеле гадно! Освен това неин дълг е да благодари и на господин Шон О’Райли, без чиито странни сънища изобщо не би била възможна. Благодаря ти, Шон.

Мъдър съвет: Тази книга съдържа определени пасажи, които някои читатели биха могли да сметнат за дълбоко обезпокоителни. Поради съмнение в нормалната психика на автора и заплетения сюжет е препоръчително тя да се чете на един дъх и после да бъде забутана на някоя по-височка полица.

Снегът валеше по целия Йилинг роуд, а в камината вътре в „Летящият лебед“ ревеше буен огън.

Невил, почасовият барман, си свиркаше протокелтска песничка, докато увиваше последния отегчен гирлянд около килнатата на една страна коледна елха. Слезе от стола и заровичка из очуканата кутия от бисквити върху тезгяха. Тя съдържаше мухлясал комплект от бивши украшения и безкрилата фея, служила достатъчно сносно на „Лебеда“ вече някъде към петнайсетина Коледи. Според Невил в изтормозената самодива все още имаше бая живот, стига той да успееше да убеди коледните гуляйджии да държат гадните си крайници по-далечко от нея.

Невил измъкна на светло ефирната реликва и нежно избърса кадифения прах от нея. Тя беше от породата на тъжните и печалните, но традицията повеляваше през следващите две седмици да стърчи там горе на върха, в орловото си гнездо, и да гледа как народонаселението на Брентфорд се излага. Като практикуващ езичник Невил винаги оставяше украсяването на елхата чак за самата Бъдни вечер.

Така че магията й да има максимален ефект.

Барманът се покатери пак на стола си и забучи кукличката на върха на елхата. Стори му се, че различи как на лицето й за миг трепна смаяна изненада и явна наслада. Невил слезе предпазливо и отстъпи назад, за да огледа внимателно плода на ръчния си труд със здравото си око.

— Благословена да си — рече той, посегна към шишето с уиски и си сипа едно яко коледно веселие.

Часовникът на „Гинес“ над бара безмълвно удари пет и половина — вечерно вероизповедание — и настоятелното блъскане по вратата на кръчмата уведоми бармана, че поне двама от гореспоменатите коледни гуляйджии, прогонени някакви си два часа преди това, са се върнали да продължат веселбата. Невил пресуши чашата си, примлясна и се замъкна към вратата.