«Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)»

На моята скъпа Алисън

Идеята за „Титаник — звездният кораб“ се появи съвсем случайно, както често става с големите идеи. Преди години, докато пишех „Живот, Вселената и Всичко“ ми хрумна да доразвия сюжета като включа авария със звездния кораб Титаник, веднага след старта на изпитателния му полет. Такива отклонения от основната линия на разказа се явяват често в хода на работата, докато се чудиш как да продължиш нататък Мислиш си: „Е, нищо не ми пречи да поразвия и тази идея!“ Така стана и в този случай. Известно време няколко изречения си стояха като част от „Живот, Вселената и Всичко“, докато един ден не ме озари прозрението: „От това може да излезе нещо по-значително!“ Обмислях дори да превърна идеята в отделен роман, но изведнъж си рекох, че това наистина е много добра идея, а аз винаги съм се отнасял с предубеждение към великите идеи.

В средата на 80-те направих текстов вариант за компютърна игра по „Наръчник на галактическия стопаджия“. Работата върху него бе много забавна. Играчът влиза във виртуален разговор с компютъра. Когато пишеш нещо такова, трябва да предвидиш реакциите на виртуалната публика. Струва ми се, че компютърът ни даде възможност да се върнем към времената преди откриването на печатарската машина, да възродим магията на интерактивното общуване. Е, в онези времена едва ли са го наричали интерактивно. Тогава хората не са имали нужда от специален термин, тъй като не са познавали други форми на общуване. Когато някой разказвал история, слушателите реагирали спонтанно. А разказвачът можел веднага да импровизира. С откриването на печатарската машина, интерактивният елемент се загубва, а разказът се затваря в строги рамки. Струва ми се, че интерактивният компютърен разказ съчетава добрите страни на двете форми на общуване. Ала появата на компютърната графика убива всичко. Текстът дава много възможности, но изглежда скучен на екрана — не се движи, не проблясва и затова е принуден да отстъпи място на по-забавни неща.

Естествено, първите компютърни графики бяха бавни, грубовати и грозни. Те никак не ми харесваха и затова реших да изчакам. Само след десет години вече изглеждаха много по-добре. Ала тогава пък интерактивното бе сведено до посочване на обекти с мишката и кликване върху тях. Липсваха разговорите, в които текстовите игри въвличаха играчите. Помислих си, че е възможно двете неща да се комбинират…