«Прелюдия за Фондацията»

2628

Описание

12 020 година от Галактическата ера. Предчувствайки задаващите се тревожни събития, император Клеон Първи отчаяно търси изход от ситуацията. Точно в този момент съдбата го среща с млад хелионски математик, който — по всичко изглежда — държи в ръцете си ключа към бъдещето на двадесет и пет милиона свята. Скоро Хари Селдън става най-издирваният човек в междузвездната империя… и това е началото на несравнима по своя блясък сага.



1 страница из 347
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

На Дженифър Брел — „Зелената писалка“, най-добрата и най-трудолюбивата редакторка в света

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Когато написах „фондацията“, появила се през 1942 година в майския брой на „Ъстаундинг сайънс фикшън“, нямах никаква представа, че съм започнал поредица, която накрая щеше да нарасне до шест тома, състоящи се от общо 650 000 думи (засега). Нито пък предполагах, че тя ще се обедини с моята серия от къси разкази и романи за роботите и с романите ми за Галактическата империя така, че да включва общо (засега) четиринадесет тома или около 1 450 000 думи.

Ако проучите кога тези книги са излезли от печат, ще видите, че между 1957 и 1982 г. има двадесет и пет годишен промеждутък, през който не съм добавил нищо към тях. И то не е защото внезапно съм престанал да пиша. Всъщност аз работех с пълна скорост през целия този четвърт век, ала над други неща. Това, че през 1982-ра се върнах към двете поредици, не беше само моя идея, а резултат от комбинирания натиск от страна на читатели и издатели, който в края на краищата стана неудържим.

Във всеки случай ситуацията се задълбочи достатъчно, за да почувствам, че феновете може би ще се зарадват на нещо като пътеводител към поредиците, тъй като те не са писани в реда, в който навярно би следвало да се четат.

Четиринадесетте книги, всички до една публикувани в САЩ от „Дабълдей“, предлагат своего рода история на бъдещето, която може би не е съвсем свързана, тъй като в началото не си бях поставил за цел да постигна строга последователност. От гледна точка на логиката (а не според датата на излизане от печат) хронологичният ред на книгите е следният:

1. „Всичко за роботите“ (1982). Това е сборник от тридесет и два къси роботски разказа, публикувани между 1940 и 1976 година, който включва всички известни от по-раншния ми сборник „Аз, роботът“. От неговата поява насам съм написал само още един подобен разказ. Става дума за „Роботски сънища“, който засега не се е появявал в сборник на „Дабълдей“.

2. „Стоманените пещери“ (1954). Първият от моите романи за роботите.

3. „Голото слънце“ (1957). Вторият роман за роботите.

4. „Роботите от Зора“ (1983). Третият роботски роман.

5. „Роботи и Империя“ (1985). Четвъртият роботски роман.

6. „Космически течения“ (1952). Първият от моите имперски романи.

7. „Звезди като прах“ (1951). Вторият имперски роман.

8. „Камъчета в небето“ (1950). Третият имперски роман.

Комментарии к книге «Прелюдия за Фондацията», Кожухаров

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства