На ГЕРТРУД, с която сме женени щастливо от осем години, един месец, две седмици, един ден, два часа, четирийсет и пет минути и няколко секунди.
ГЛАВА IШепнещата спалняСпалнята едва чуто си шепнеше. Звукът беше почти на прага на чуваемостта — неравномерен слаб шум, но инак отчетлив и съвсем смъртоносен.
Ала не шумът събуди Байрън Фаръл и го измъкна от прегръдките на лепкавия, неспокоен сън. Завъртя разтревожено глава, сякаш опитваше да се отърси от периодичното бърр-бърр, идещо от малката масичка.
Протегна се сънено и натисна копчето.
— Ало — промърмори той.
Почти незабавно от слушалката изригна поток от звуци. Бяха остри и дразнещи, но Байрън не намери сили да намали звука.
— Мога ли да разговарям с Байрън Фаръл? — попита гласът отсреща.
— Вече говорите — отвърна Байрън. — Какво желаете?
— Мога ли да разговарям с Байрън Фаръл? — Гласът звучеше тревожно.
Байрън отвори очи и се взря в непрогледния мрак. Постепенно до съзнанието му достигна, че езикът му е неприятно сух, а из стаята се носи някаква странна миризма.
— Вече говорите — повтори той. — Кой е насреща?
Но гласът от другата страна отново повтори тревожния си нощен повик, по-силно отпреди:
— Има ли някой там? Бих искал да разговарям с Байрън Фаръл!
Байрън се надигна и втренчи поглед във визифона. Включи изображението и екранът се озари в светлина.
— Тук съм — рече Байрън. Разпозна гладкото, леко асиметрично лице на Сандър Джонти. — Обади се утре, Джонти.
Той понечи да изключи апарата, когато Джонти проговори:
— Ало! Ало! Има ли някой там? Това ли е студентското общежитие, стая 526? Ало?
Едва сега Байрън забеляза, че индикаторът на разговорното устройство не свети. Изруга тихо и натисна превключвателя. Нищо не се промени. В този момент Джонти се отказа и екранът угасна, превръщайки се в бледо сияние.
Байрън изключи визифона и зарови глава във възглавницата. Беше раздразнен. Първо, никой нямаше право да нарушава покоя му, и то посред нощ. Завъртя очи към блестящия циферблат на часовника. Три и петнайсет. Едва след четири часа ще включат осветлението в сградата.
Комментарии к книге «Звездите като прах», Стойнов
Всего 0 комментариев