«Звездите като прах»

1142

Описание

Фантастика, интриги, любов, мистика и приключения постоянно се преплитат в блестящият сюжет на романа „Звезди като прах“. Само за една нощ животът на младия Байрън Фаръл коренно се променя. От спокоен завършващ студент, той се превръща в беглец, преследван от неизвестен враг. Много далеч, в другият край на галактиката, някой е убил баща му, а сега целта му е самият той. След множество перипетии и интриги Байрън открива истината. Заедно с романите „Камъче в небето“ и „Космически течения“, „Звезди като прах“ се явява една предистория на цикъла за Фондациите.



1 страница из 175
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

На ГЕРТРУД, с която сме женени щастливо от осем години, един месец, две седмици, един ден, два часа, четирийсет и пет минути и няколко секунди.

ГЛАВА IШепнещата спалня

Спалнята едва чуто си шепнеше. Звукът беше почти на прага на чуваемостта — неравномерен слаб шум, но инак отчетлив и съвсем смъртоносен.

Ала не шумът събуди Байрън Фаръл и го измъкна от прегръдките на лепкавия, неспокоен сън. Завъртя разтревожено глава, сякаш опитваше да се отърси от периодичното бърр-бърр, идещо от малката масичка.

Протегна се сънено и натисна копчето.

— Ало — промърмори той.

Почти незабавно от слушалката изригна поток от звуци. Бяха остри и дразнещи, но Байрън не намери сили да намали звука.

— Мога ли да разговарям с Байрън Фаръл? — попита гласът отсреща.

— Вече говорите — отвърна Байрън. — Какво желаете?

— Мога ли да разговарям с Байрън Фаръл? — Гласът звучеше тревожно.

Байрън отвори очи и се взря в непрогледния мрак. Постепенно до съзнанието му достигна, че езикът му е неприятно сух, а из стаята се носи някаква странна миризма.

— Вече говорите — повтори той. — Кой е насреща?

Но гласът от другата страна отново повтори тревожния си нощен повик, по-силно отпреди:

— Има ли някой там? Бих искал да разговарям с Байрън Фаръл!

Байрън се надигна и втренчи поглед във визифона. Включи изображението и екранът се озари в светлина.

— Тук съм — рече Байрън. Разпозна гладкото, леко асиметрично лице на Сандър Джонти. — Обади се утре, Джонти.

Той понечи да изключи апарата, когато Джонти проговори:

— Ало! Ало! Има ли някой там? Това ли е студентското общежитие, стая 526? Ало?

Едва сега Байрън забеляза, че индикаторът на разговорното устройство не свети. Изруга тихо и натисна превключвателя. Нищо не се промени. В този момент Джонти се отказа и екранът угасна, превръщайки се в бледо сияние.

Байрън изключи визифона и зарови глава във възглавницата. Беше раздразнен. Първо, никой нямаше право да нарушава покоя му, и то посред нощ. Завъртя очи към блестящия циферблат на часовника. Три и петнайсет. Едва след четири часа ще включат осветлението в сградата.

Комментарии к книге «Звездите като прах», Стойнов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства