Аз, третият историк на Кармпанската цивилизация, в израз на благодарност към произлязлата от Земята раса за нейната защита на моя свят, изложих по-долу своето непълно виждане за великата й война срещу общия ни враг.
Виждането ми се оформи къс по къс при миналите и сегашните ми контакти с умовете на хора и машини. В тези чужди за мен умове често пъти долавям неща, които не мога да проумея, ала усещам, че са верни. И така, аз изложих правдиво деянията на произлезлите от Земята хора — велики, дребнави и обикновени — словата и дори тайните мисли на вашите герои и вашите предатели.
* * *Взирайки се в миналото, установих, че предците ви на Земята за пръв път изградили радиодетектори, способни да сондират дълбините на междузвездното пространство през двадесетото десетилетие по вашия християнски календар. В деня, когато бил доловен зареялият се из огромното пространство шепот на чуждоземните ни гласове, за всички земни нации и за всички земни племена светът на звездите станал реално обозрим.
Те осъзнали истинския заобикалящ ги свят — вселена странна и немислимо голяма, може би враждебна, която обгръщала и потискала по един и същ начин всички земяни. Подобно на диваци островитяни, току-що почувствали могъществото на силите, съществуващи във и отвъд техния океан, вашите нации започнали — отначало недоверчиво, почти против волята си — да прекратяват крамолите помежду си.
През същия този век хората на старата Земя осъществили първите си стъпки в космоса. Когато успеели да ни чуят, те изучавали нашите гласове. И когато започнали да пътешестват по-бързо от светлината, те проследили гласовете ни, за да ни открият.
Нашите две раси се проучвали една друга с нетърпелива вещина, с огромна предпазливост и вежливост. Ние, кармпанците и нашите по-древни приятели, сме по-пасивни от вас. Ние живеем при разнородни условия и като цяло мислим в различни посоки. Ние не представляваме опасност за Земята. Погрижихме се земяните да не се почувстват притеснени от нашето присъствие: за да стигнат до нас, те просто трябваше да се напрегнат физически и умствено. Ние притежаваме всички умения да поддържаме мира. Уви, задаваше се немислимият ден, денят, когато съжалихме, че самите ние не сме достатъчно войнствени!
Комментарии к книге «Берсеркерите», Фред Саберхаген
Всего 0 комментариев