Авторът би желал да благодари на следните хора: на Кевин Кели за описанието на еволюцията на a-живот от 80-байтови същества в книгата му „Извън контрол“; на Жан-Даниел Брек и Моник Лабейли за това, че лично ме разведоха из парижките катакомби; на изключителния киберкаубой Джеф Ор за това, че смело проникна в киберпространството, за да върне четирийсетината страници от този разказ, отвлечени от Техно центъра; на моя издател Том Дюпре за търпението, ентусиазма и добрия му вкус, проявен в обичта му към „Театър на тайнствените науки 3000“.
Ние не сме податлива материя, а увековечаващи се модели.
Норберт Винер „Кибернетика или контрол и комуникации при животното и машината“Универсалният характер на универсалната материя, сякаш е восък, сега оформя фигурата на кон и когато я разваля, използва материала за дърво, после за човек, после за нещо друго и всяко от тези неща съществува съвсем кратко време. Но за съда не е трудно да се счупи, тъй като нищо в неговото същество не е свързано помежду си.
Марк Аврелий „Размисли“Но ето го пръстът Божи, проблясък на волята, която може,
която съществува зад всички закони,
която ги е създала и ето, те съществуват! И аз не зная дали такъв дар човекът да получи може,
че от три звука не четвърти звук, а звезда да сътвори.
Робърт Браунинг „Абт Воглер“Ако онова, което казах, не е достатъчно ясно, както се страхувам, ще се върна там, откъдето започнах тези размисли… Искам да кажа, че ще започна с това, доколко човек се оформя от обстоятелствата… А какво са обстоятелствата?… Освен пробни камъни на сърцето му?… А какво са пробните камъни?… Освен изпитания на сърцето му?… А какво са изпитанията на сърцето му, освен неща, които утвърждават или променят характера му? А какво е промененият му характер, освен душата му?… А какво е била душата му преди да се появи на този свят и да изтърпи Тези изпитания, промени и усъвършенствания?… Разум… без идентичност… А как се постига тази Идентичност? С помощта на сърцето? А как го постига сърцето в този свят, изграден от обстоятелства?… Ето тук, струва ми се, наред с Поезията и Теологията, можеш да благодариш и на своите Звезди, че перото ми не е склонно към досадни размисли…
Джон Кийтс в писмо до брат си ЧАСТ ПЪРВА 1.— Папата умря! Да живее папата!
Комментарии к книге «Триумфът на Ендимион», Дан Симънс
Всего 0 комментариев