«Десетият праведник»

Любомир НиколовДесетият праведник „Подчини ми се, робе!“ — „Да, господарю, да!“„Добро дело ще взема да сторя за мойта страна!“ —„Вярно, стори, господарю, стори.Който върши добро за страната си,в пръстена на Мардук са делата му.“„Не, робе, не ще сторя добро дело за мойта страна!“„Недей, господарю, недей.Стани, разходи се по древни руини,черепи виж там на бедни и знатни:кой от тях бил е злодей, кой — благодетел?“Неизвестен вавилонски автор Около X век пр. Хр.

И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

…

Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път: Може да се намерят там десет. И Господ каза: заради десетте няма да го погубя.

Битие 18:26–32 1

Светлината се пречупваше по лещите на обектива с меко дъгоцветно сияние и мазният отпечатък от палец изпъкваше просташки като пиян гост на изискана вечеринка. Идиоти, беззлобно изруга наум Николай, прави са били ескимосите. Трион, казват, да дадеш назаем, ще ти го върнат със строшен зъб, куче да дадеш, ще го изтощят, тъй че услужвай само с жена си — ще ти я върнат като нова. Той машинално поправи ремъците на полупразната раница и си помисли, че да, в някои отношения не би било зле човек сега да живее при ескимосите; после се зачуди дали още има ескимоси и как ли живеят, но всъщност не би трябвало да са зле — разправят, че цивилизацията само им е пречела. Добре де, тяхна си работа, а ние да гледаме нашата, нали затова сме се домъкнали в тоя пущинак.

Той порови из необятния джоб на панталона от груб вълнен плат, провря пръсти под табакерата, връзката ключове, кесийката с огниво и накрая напипа ъгълчето на носната кърпа. Измъкна я внимателно, за да не изръси останалите дреболии, огледа я критично и реши, че не е чак толкова мръсна.

С леко дъхване замъгли обектива на бинокъла, избърса го, сетне за по-сигурно повтори операцията и като се увери, че лещата е чиста, върна кърпата на място. Погледна на изток, но клоните на близкия бор закриваха долината, само отляво, празничен и свеж като измито морковче, стърчеше тухленият комин на кибритената фабрика.