«Скандал»

Есекс, Англия 1852

Това със сигурност беше най-злощастният ден в живота й. Ан се опитваше да не дава ухо на радостното бърборене на своите братовчедки, наобиколили Фелисити, която се обличаше за празненството. Годежът й с виконт Лион щеше да бъде обявен чак довечера, но цялото графство и половин Лондон вече знаеха новината. Самата Ан предпочиташе да не я знае и в момента да е някъде другаде — където и да е, само не в спалнята на братовчедка си. Беше помолила да отиде в собствената си спалня — малка, тъмна стая, която тя мразеше, но леля й не позволи, настоявайки, че се нуждаели от помощта й, за да приготвят Фелисити за второто по важност събитие в нейния живот.

Но засега още не бяха опрели до помощта на Ан, защото френската камериерка се справяше с всичко сама. Пред погледа на Ан талията на Фелисити бе пристегната толкова силно, че стана пет сантиметра по-тънка. До този миг Ан никога не бе завиждала на братовчедка си, но сега наблюдаваше заоблените й гърди и бедра и почти я мразеше, че е толкова женствена и красива. Винаги се бе смятала за дребна и невзрачна, но днес повече от всякога се чувстваше грозна, необичана и ужасно самотна.

Ан стисна клепачи, Фелисити нямаше представа, че всяка произнесена от нея дума се забива като острие в сърцето на братовчедка й. От години Ан беше влюбена в Доминик Сейнт Джордж. Никога не се бе опитвала да прикрива чувствата си от когото и да било, но всички — и леля й, и чичо й, и братовчедките й се отнасяха насмешливо и с откровен скептицизъм към нейната увереност, че един ден Дом не само ще й обърне внимание, но и ще се ожени за нея. Глупости, мислеше си с горчивина сега тя, можех да падна от коня в краката му, както направи Фелисити, и той пак нямаше да ме забележи.

Сърцето й щеше да се взриви. Поне Фелисити да бе престанала постоянно да повтаря колко красив и богат е Дом Сейнт Джордж.

— О, мамо — изчурулика за стотен път Фелисити. — Толкова съм щастлива и толкова се вълнувам!

— И има защо, след като си хванала такъв мъж — безцеремонно заяви Една Колинс. — Благодаря на Бога, че херцогът и маркизът го привикаха да се прибере у дома и му наредиха да се ожени. Само като си помисля, че ако се беше забавил с един ден, ти вече щеше да си дала дума на лорд Харолд Рийд.