«Здрач»

За голямата ми сестра Емили, без чийто ентусиазъм тази история може би щеше да остане недовършена.

Никога не съм се замисляла как ще умра — въпреки че имах достатъчно причини през последните няколко месеца — но дори и да бях, никога не бих си го представила така.

Взирах се, без да дишам, през дългата стая право в тъмните очи на ловеца, който ме погледна приятно.

Определено беше добър начин да умреш, на мястото на някой друг, на някой, когото обичаш. Благородно дори. Това трябваше да се брои за нещо.

Знаех, че ако никога не бях заминала за Форкс, изобщо нямаше да се изправям лице в лице със смъртта сега. Но, колкото и ужасена да бях, не можех да се накарам да съжалявам за това решение. Когато животът ти предложи мечти отвъд което и да е от очакванията ти, няма смисъл да тъгуваш, когато настъпи краят.

Ловецът се усмихна по един приятелски начин, преди да се насочи напред, за да ме убие.

Майка ми ме докара до летището със спуснати прозорци. Беше 24 градуса във Финикс, с безоблачно синьо небе. Бях облякла любимата ми тениска — без ръкави, с кръстосани бели връзки отпред. Носех я като за последно сбогом. В ръцете си държах дебело зимно яке.

На Олимпийският полуостров, северозападно от щата Вашингтон, съществува малък град на име Форкс, забулен постоянно от облаци. В това непретенциозно градче вали повече от всяко друго място в Американските щати. Именно от този град и мрачната му, вездесъща сянка, майка ми избягала с мен, когато съм била само на няколко месеца. Именно в този град бях принудена да прекарвам по един месец всяко лято, докато не станах на четиринайсет. Това беше годината, когато най-накрая тропнах с крак — вместо това през последните три лета баща ми Чарли ходеше на почивка с мен в Калифорния.

Точно във Форкс сама се пращах на заточение — решение, което предприех с голям ужас. Мразех Форкс.

Обожавах Финикс. Обичах слънцето и изгарящата жега. Обичах разпростиращият се, енергичен град.

— Бела — каза майка ми, седяща до мен — за последен от хилядите пъти — преди да се кача на самолета. — Няма нужда да правиш това.