«Йенди»

Стивън БрустЙенди

На Рийн и Коруин,

Алийра и Керълин,

и моя тъст Бил.

Встъпление

Като малък ме учеха, че всеки гражданин на империята Драгара е роден в един от седемнадесетте Велики дома, всеки от които е назован на името на животно. Учеха ме, че човешките същества или „източняците“ като самия мен, са жалък боклук. Учеха ме, че единственият избор, който имаме, ако искаме да постигнем нещо, е или да се присъединим към селската класа на дома Текла, или, както постъпи баща ми, да си купим благородническа титла в дома Джерег.

По-късно си намерих един див джерег, обучих го и поех по пътя си, за да оставя своя следа в обществото на Драгара.

Когато, пораснах, разбрах, че повечето от онова, на което ме бяха учили, е лъжа.

Цикълът Феникс потъва в развала и чезне.Дракон жадува за вис и за бездни.Лиорнът рогат има по-страшна жажда.Тиаса сънува — коварство се ражда.Ястреб от полет надолу се взира.Дзур се промъква и сенките сбира.Исола кланя се, после напада.Цалмот все крепи се на косъм от ада.Валиста руши и после съгражда.Джерег поредната жертва изяжда.Криотата хитра мрежи заплита.Орка владее в морята водите.Текла страхлива в тревата се крие.Джегала на пръста си времето вие.Атирата властва в играта красива…И Фениксът литва от пепелта сива.(обратно)1. „Стой настрана, ако загрубеят“.

Крейгар казва, че животът е като лук, но няма предвид същото като мен.

Той говори за беленето му и как отиваш все по-надълбоко и по-надълбоко и как накрая стигаш до центъра и не намираш там нищо. Предполагам, че в това има някаква истина, но през годините, докато баща ми държеше ресторант, никога не съм белил лук. Кълцах главите и аналогията на Крейгар при мен много не върви.

Когато аз казвам, че животът е като лук, имам предвид следното: ако не вземеш никакви мерки, започва да гние. Дотук не е с нищо по-различен от другите зеленчуци. Но когато един лук се развали, това може да стане или отвътре, или отвън. Тъй че понякога взимаш глава, която изглежда здрава, но сърцевината й е загнила. Друг път можеш да видиш по нея лошо петно, но ако го отрежеш, останалото е добро. Лютив е, но за това си си платил, нали?