«Погледът на Горгона»

Бавно прекосих малката стаичка в опърпания мотел, където преди един Господ знае колко време (часове? дни? седмици?) бях отседнал, и влязох в банята. Краката ми сякаш ме носеха сами. Опитвах се да се самозалъжа, че всъщност копнея да изпия пет-шест аспирина, за да позамажа поне за малко отвратителната болка, просмукала се като отровен газ в гънките на мозъка ми. Не си вярвах. Прекрасно знаех защо вървя към банята. Още от самото начало ме привличаше като магнит. Огледалото. Чувствах желанието да впия поглед в идеално гладката му повърхност да тупти във всяка клетка от тялото ми.

Не усетих как съм стигнал до малката стаичка. Обходих с поглед наоколо. Плочките по стените отдавна бяха изгубили белия си цвят, крановете в мивката бяха започнали да ръждясват, а от душа на всеки 5–6 секунди бавно се процеждаше капка вода, която с хипнотизиращ плясък тупваше на земята. Докато очите ми шареха насам-натам, ръцете ми самостоятелно, без помощ от мозъка, извадиха от джоба на ризата ми флакончето аспирин, изтръскаха няколко таблетки, сложиха ги в устата ми, взеха празна напукана чаша от покритата с паяжина полица пред… не, няма да гледам натам!… напълниха я с блудкава вода от чешмата и бавно я поднесоха към устата ми.

Огледалото.

Вдигнах рязко поглед нагоре. Огледалото беше мътно, с малки жилчици, разпрострели се по повърхността му там, където сребърната амалгама се беше отлепила от стъклото. Нищо и никакво парче разтопен и после втвърден силиций с размери 20 на 30 сантиметра, в което с ужасяваща правдивост, без грам премълчаване или завоалиране, се отразяваше лицето ми. Обикновено лице на 30-годишен мъж: посребряла дълга коса, захваната на опашка с кожено ремъче, набола тридневна брада, жестоко изпохапани устни, груби скули… и очи, закрити от огледални тъмни очила.

Не се разделях с тези очила от 17-годишна възраст. Не смеех да ги свалям дори когато спя, затова се бях научил да почивам единствено по гръб, и то без да помръдвам. Много пъти бях чувал какво ли не зад гърба си: че съм албинос, че съм преживял ядрена експлозия, която е направила ретината ми свръхчувствителна към светлината, че съм просто ексцентрично и застаряващо хипи и още един куп глупости. Нито едно от тези мнения не беше дори поне малко близо до истината.