«Огнегадателят»

Тази книга е посветена с голяма любов и признателност на Маргарит Миликън Келъндър — моята жена, която се грижеше да имам предостатъчно време, удобно място и най-важното от всичко — подкрепата да пиша „фентъзи“!

По отношение на мен, тя прекрати липсата си на вяра във фантазията.

Дон Келъндър

Табелата, закована върху изкривената разнебитена порта на порутения дувар гласеше:

да изучи ЗАНАЯТА и ТАЙНИТЕ на МАГЬОСНИЧЕСТВОТО по дисциплината „ОГЪН“ от

Изисква се умно, послушно и схватливо момче, което да ми помага поне десет лета и в най-добрия случай шестнадесет зими, за да изучава

Трябва да бъде прилежно, бързо-инициативно, учтиво и да притежава

Също така да е в състояние ясно да чете и пише ръкописи, и да не хърка, което може да прави по изключение само когато е заспало по гръб.

Подписал,

ВЪЛШЕБНИКЪТ ФЛЕЪРМЪН ФЛОУЪРСТОЛК

справки вътре

Младото момче свали вързопа си и три пъти внимателно прочете табелата, като се чудеше какво може да означава „огнегадател“. Накрая бутна занемарената порта и се промъкна през нея. Изкачи каменистата пътека, която водеше към широката зелена входна врата на къщичката, разположена под билото на заобления хълм, край който течеше стремителен поток.

То застана на грубото каменно стъпало с намерението да почука или да позвъни. В средната част на вратата бе прикрепено бронзово чукче във формата на бухал, а отстрани висеше въженце за дърпане на звънци. Докато се двоумеше, бухалът проговори:

— Ще почукаш, ще позвъниш, или ще направиш и двете?

Момчето се сепна, но после реши, че единственото, което може да се очаква от вълшебническа врата е говорещо чукче, затова призова себе си към смелост, доста по-голяма от ръста му и упорито заяви:

— Исках да позвъня… или да почукам.

Бухалът разпери криле с шумно изтракване, изплющя с тях, след това изшумоля, но не добави нищо повече, така че посетителят се протегна и дръпна здраво въженцето на звънеца. Някъде дълбоко в къщата се чу звук, като на далечен звън на шейна в поле през зимата. После изчака.