«Право на двубой»

АВТОРКАТА СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРИ:

На родителите си, които търпеливо изслушваха историите й,

а също така

на писателя фантаст Павел Вячеславович Молитвин;

на лекаря Павел Лвович Калмиков;

на старши парамедика Андрей Леонидович Мартянов;

на сенсей Владимир Тагирович Тагиров

и на всички свои събратя по татами;

както и на майстора Вадим Вадимович Шлахтер;

„черния гологан“ Мечока

и на компютърния инженер от Швеция Хокан Норелиус

за безценните им съвети и безкористната помощ!

Ти все в книгите си, в чистото, високото,а аз пък свикнах да се блъскам в хората.Ти страдаш от глупци и грубияни,а аз отдавна ги лишавам от внимание.Различни сме — чак в корена различни —аз съм намръщен, зъл, дебела ми е кожата.Ти си добра душа, бъди такъв и занапред,защото като теб да стана — няма аз да мога.Малцина ще надвият твоя ум,малцина пък на моите юмруци ще изтраят.Затуй сме двама с теб на път, макар и инакви.Така решили боговете са да ни изваят.(обратно)1. Пчеларят и неговият син

Залезът догоря и пълната луна обля гората със зеленикаво мъртвешко сребро. Бледа светлина пълзеше по пухкавите клони на елхите, обвиваше сякаш с мъждукащ воал облите хълмове в подножието на планинския хребет и ясно очертаваше далечните върхари на Засечния рид. Покрай мърморещо безспир поточе, в чиито води плакнеше белите си китки току-що цъфнала песекиня, крачеха двамина пътешественици, насочили се към планините. Единият бе строен и напет арантянин с красива шапка, гъсти златисти коси и фино изваяно лице. Подобни изискани черти не са рядкост сред знатните родове в Арантиада. Младежът носеше обичайното за страната си облекло — ленена риза, наметало и сандали. Усмихваше се и с непресторено удоволствие вдишваше нощната прохлада. По такъв начин се държи весел и смел човек. Ако беше по-светло, щеше да се види, че пръстите му са изцапани с мастило.