«Митични представи»

Трябва да е много неудобно да си направен от месо…

Така казва Плашилото, което се подвизава по страниците на „Магьосникът от Оз“, и допълва: „…защото трябва да спиш, да ядеш и да пиеш“. Наистина какво голямо разнообразие от изпитания! Явно месните твари (особено ако имат висш мозък) трудно могат да се сравняват с нетленните минерали, с тъй независимите растения или пък с безсънните звезди. И все пак героите в романа „Митични представи“ са именно от неудобния тип, из чиято плът се движи гореща кръв, но това само ги прави по-жизнени, като им предлага по-широко поле за мечти и приключения.

Фентъзи, Асприн, Аргус…

Подир тези вълшебни думички на сцената отново се качват демонът Аахз и неговият чирак Скийв, които спокойно можем да причислим към най-интересните лица в жанра. Докато двамата си отдъхват след поредните премеждия, съдбата не забравя да ги потърси за нови емоции. Макар и загубил магическите си способности, Аахз е все така пълен с енергия, а ученикът му съвсем не се е излекувал от „дарбата“ да се набърква в най-различни каши, коя от коя по-пареща.

Щом се очертава целта, Скийв волю-неволю комплектува своя отбор от бойци.

В крайна сметка се получава нещо като Dream Team, ако го сравняваме с американския баскетбол; нещо от рода на „Аякс“, съпоставим ли го с холандския Цар Футбол; или компания, която напомня за Дългия, Дебелия и Острогледия от известната приказка. То се знае, мъките да си съставен от белтъчини и да имаш насреща си грамаден противник, са действително огромни, ала тийнейджърът успява някак да овладее положението. В боевете нито той, нито помощниците му се лишават от своята неповторима индивидуалност — дори я закаляват допълнително като благородна стомана.

Тук ще срещнем и стари, и нови познайници.

Ненадейно ще изскочи кръшно зеленокосо момиче, ще се появи имп убиец, пак ще препуска Глийп (който в даден момент ще се окаже един много нокталантлив дракон). Из главите на романа ще се разтъпква старият Аякс, дошъл сякаш за да свърже в букет митологията, спорта и неугасимата воля за победа. Е, нейде ще мернем ходеща огнена бомба или над нас ще разпери криле някой, дето по изключение не е „от месо“, но… нали не сме се заели да пишем поменик?

Бибити бобити, алла казамшазам…