«Пътят на кинжала»

На Хариет, моята светлина, моят живот, моето сърце, завинаги.

„Който иска да пирува с могъщите, трябва да изкачи пътят на кинжала.“

„По висините всички пътища са постлани с кинжали“

Етениел бе виждала планини, по-ниски от тези погрешно наречени „Черни хълмове“, огромни криви каменни балвани, прошарени от стръмни, виещи се пътеки. По много от тях и коза щеше да се запъне, преди да продължи. Човек можеше да пътува три дни през повехналите от сушата лесове и обраслите с посърнала кафява трева ливади, без да зърне и най-малък признак за хорско обиталище, а сетне изведнъж да се озове обкръжен в продължение на половин ден от седем-осем малки селца, забравени от света. Сурово място за фермери бяха Черните хълмове, далече от търговските пътища, а в днешни времена — по-сурово от всякога. Един леопард, който би трябвало да се скрие при появата на хора, сега ги наблюдаваше невъзмутимо от един стръмен склон няма и на петдесетина крачки от пътеката, по която тя яздеше с ескорта си. Откъм заник слънце се виеха на мудни кръгове лешояди. Като поличба. Ни един облак не засенчваше кървавочервеното слънце, но нещо като облаци все пак имаше: лъхнеше ли топлият вятър, надигаше стени от прах.

С петдесетина от най-добрите си ратници по петите, Етениел яздеше небрежно и без да бърза. За разлика от своята почти легендарна предшественичка Сураса, тя не хранеше илюзии, че времето ще обърне внимание на желанията й само защото владее Трона на облаците, а колкото до бързината… В грижливо зашифрованите си, пазени в строга тайна писма се бяха разбрали за реда на този марш и този ред бе предопределен от необходимостта всеки от тях да пътува без да привлича внимание. Нелека задача; някои бяха сметнали, че ще е направо невъзможна.