«Преобразяване»

Даг се поклащаше на коня и си представяше обилната фермерска вечеря в Блуфийлд и как след това ще му се доспи.

Стрелата изсвистя покрай бузата му.

Обзет от паника, той сграбчи съпругата си с дясната си ръка и я смъкна от седлото. Паднаха отляво на конете, така че да са защитени от телата им. Даг отвори усета си за същност — все още достигаше едва на стотина крачки, мътните го взели, — разкъсван между мисли за Фаун, за ножа на колана си, за необтегнатия лък на гърба си и „Колко са, къде са?“ Изпепеляваща болка замъгли за миг съзнанието му, когато тежестта и на двамата се стовари върху неизлекувания му ляв крак. Опита се да извика: „Искрице, стой зад мен!“, но от гърлото му излезе единствено: „Мамка му!“. Кобилата на Фаун се изправи на задните си крака. Копърхед се уплаши и дръпна юздите, все още увити за куката на лявата ръка на Даг. Единствено пръстите на Фаун, стиснали с всички сили ръката му, го задържаха, та конят да не го повлече.

— Даг! — писна Фаун.

Даг се поизправи, но не посегна към лъка, тъй като вече бе разбрал откъде идва нападението — не с усета, а с очи и уши. Шуреят му, Уит Блуфийлд, размахал лък в ръка, търчеше през двора откъм старата плевня и викаше:

— Извинявайте! Много извинявайте!

Едва сега Даг мярна мишената от зебло на един дъб в другия край на поляната. Предположи, че е мишена, защото на две педи встрани от нея от дървото стърчеше стрела. Останалите стрели бяха изпопадали, преди да поразят целта. Онази, която едва не му бе отнесла носа, се бе забила в пръстта на двайсетина крачки надолу по склона.

Вбесеният Даг изпусна дълго сдържания си дъх, след това пое въздух, за да се успокои.

— Уит, глупак такъв! — разкрещя се Фаун. — За малко да простреляш съпруга ми!

Уит дотича задъхан. Не спираше да повтаря:

— Извинявайте! Така се изненадах, когато ви видях, че ръката ми трепна.

Кобилата на Фаун, Грейс, бе отскочила встрани, стресната от необичайния начин, по който бе слязла стопанката й, но вече бе навела глава и подръпваше трева. Уит познаваше лошия нрав на Копърхед, затова го заобиколи отдалече, преди да пристъпи към сестра си. Даг разви юздите от куката и пусна Копърхед да отиде при Грейс. Дорестият жребец тръсна глава и хвърли няколко къча, да не би някой да не е разбрал какво мисли за случката. Даг бе съгласен с мнението му.

— Не те целех теб! — заяви притеснено Уит.