«Непобедимата армия»

— Господин полковник, помните ли битката при Сириус?

— Да, капитане, самият аз участвувах в нея.

— Три години на тази прокълната планета и да не знаем, че сме воювали рамо до рамо! Тогава все още бях трети помощник на „Индепендънт“.

— А аз току що бях поел командвуването на „Плутон“. Беше хубаво корабче. Имаше чудесна капитанска каюта. Понякога като съм много уморен си представям, че ще стана и ще отида в нея. Беше облицована с марсиански бор и кадифе. Дявол да го вземе, тя беше по-хубава дори от каютата на адмирала. Истински лукс!

— Струва ми се, че помня вашия кораб, господин полковник. Не бяхте ли вие този, който пръв проби фронта в сектор…

— Достатъчно, капитане, даже тук и даже сега това е тайна.

— Виноват, господин полковник. Мъчех се да си спомня кой водеше тогава „Херкулес“ — стария Мосли или куция Мак Крайт.

— Разбира се, че беше Мосли. Той някак си се беше изхитрил да вкара кораба си под огъня на нашата собствена артилерия. После го съди военен съд.

— Започвам да си спомням. Съдът трябва да е бил след като аз попаднах тук.

— Беше голям некадърник, но във всички армии е имало и ще има некадърници. И в нашата също. Трябва да ти открия една малка тайна, капитане — некадърниците дори са необходими и знаеш ли на кого? — точно на своите способни колеги, защото им дават фон, над който да се извисят. А извисяването е смисъла на всичко, нали така, капитане?

— Тъй вярно, господин полковник, винаги съм мислел така.

— Започна да ме ласкаеш като първата си любовница, заповядвам ти да спреш.

— Слушам, господин полковник. Но бяхте започнали за стария Мосли.

— А, да. Пред офицерския съд той разправяше, че докато прослушвал ефира, прихванал някакъв кодиран обмен. Кодът, който използвували Самотните не бил от обичайните. Той решил, че е нещо важно, взел пеленг и без да му мисли много, хукнал след сигнала…

— Малък напред, подполковник. Операторите, готови за преход — изкомандвува Мосли с отпаднал старчески глас. Докато се пристегне с колана, започнаха да пристигат докладите за готовност. Генерал-лейтенантът почака малко за да се убеди по контролните лампи, че нарежданията му са изпълнени правилно и въздъхна, сякаш му предстоеше да се прости с живота си.

— Старт!

Старото корито, което по някакво недоразумение се използвуваше като космически кораб също въздъхна. Изглежда предчуствуваше, че и неговият край не е далеч.