«Прераждането на убиеца»

На Каръл,

както винаги

И още — на Ричард Потър

и Андрю Рона,

две от холивудските

добри момчета

В една малка стая с приглушена светлина, около миля под улиците на бляскавата столица Делурос VIII, увенчала простряната надлъж и шир Олигархия на човечеството, Джеферсън Найтхоук отвори очи.

— Добър вечер, господин Найтхоук — проговори един слаб мъж в бяла престилка. — Как се чувствате?

Найтхоук постепенно осъзна, че лежи върху някаква дълга тясна маса, вперил очи в тавана. Предпазливо повдигна ръка, събра дланта си в юмрук, после внимателно започна да отпуска и свива пръсти.

— Доста добре — отвърна с видима изненада.

Сетне поднесе ръка към очите си и се загледа в нея, сякаш беше някакъв непознат предмет, който съзираше за първи път.

— Вижда ми се съвсем нормална — каза най-накрая.

— Така е.

— Значи вече съм излекуван?

— Ами… И да, и не — отвърна човекът в бяла престилка. — Положението е доста комплицирано.

Найтхоук провеси крака от масата, после бавно и много предпазливо се изправи до седнало положение.

— Чувствам се във форма — каза той. — Предполагам, че клонингът си е свършил работата.

— Малко избързвате със заключенията, господин Найтхоук — дочу се трети глас. Найтхоук се извърна и видя набит брадат мъж на средна възраст, облечен в сиво, който го наблюдаваше внимателно.

— Кой сте вие? — попита Найтхоук.

— Маркъс Динисен, старши партньор в „Хъбс, Уилкинсън, Райт и Химинес“. — Той се усмихна. — Аз съм вашият адвокат.

— Точно така — отвърна Найтхоук, поклащайки бавно глава. — Когато ме събудихте последния път, казахте, че Райт е починал.

— Той се спомина преди повече от седемдесет години — продължи Динисен. — Неговият пра-правнук работеше във фирмата допреди няколко години.

— Добре, значи вие сте моят адвокат — Найтхоук се обърна към мъжа в бяла престилка. — А, предполагам, че вие пък сте моят лекар.

— Може и така да се каже — гласеше отговорът. — Името ми е Игън. Гилбърт Игън.

— Имам чувството, че съм ви виждал и преди.

— Точно преди две години — отвърна Игън.

— В такъв случай коя година сме сега — 5103 ли?

— 5103 от галактическата ера — потвърди Игън.

— Значи през тези две години най-после сте открили лек срещу аплазията — оживи се Найтхоук.

— Боя се, че не е точно така, господин Найтхоук.