«Сенки от сънищата»

Когато, късно вечерта, излязох от гората, уморен, гладен, зъл, мразещ целия свят, че и себе си в допълнение, попаднах право на аборито.

Туземецът седеше на бетонната плоча, издигаща се косо от земята. Тази част от космодрума беше изоставена много отдавна, подредените някога с толкова старание плочи се бяха натрошили и тревата-конуска ги изтласкваше една след друга. Бетонът зад гърба ми вече се бе превърнал в изгнила каша, която вече дори не напомняше за продукт на човешки ръце. Отпред, близо до градчето, плочите още се държаха. Отначало се разклащаха — чуждата земя неумолимо ги отхвърляше, после отново придобиваха предишната си здравина.

Аборито ме погледна, изпъкналите очи запулсираха, фокусирайки се. Сви дългите си тънки крака, сякаш се страхуваше, че ще го съборя от плочата.

— Мир и любов — измърморих, заобикаляйки плочата с наежилия се абори. Туземецът беше стар, тъмнокафявият цвят на лъжекожата показваше преклонната му възраст. Аборитата на такава възраст често избухваха в пристъпи на кашлица, а на мен изобщо не ми се искаше да трия разяждащата слуз от дрехите си.

— Мир и любов — повтори аборито нечленоразделно. Спрях се. Туземците можеха само да копират човешкия говор, но самият факт, че получих отговор, показваше желание за общуване.

— Добре, приятелче, слушам те — казах аз, след като спрях на безопасно разстояние. Аборито смръщи сплескания си нос и изрече гъгниво:

— Добре… приятелче…

Чаках. Струва си човек да бъде снизходителен към същество, което говори с носа си, само за да привлече вниманието ти.

Аборито отдели едната си ръка от плочата и я пъхна в някаква гънка на лъжекожата си. Търпеливо чаках, докато туземецът човъркаше из вътрешностите си. Може пък черният дроб да го сърбеше…

Аборито издаде жвакащ звук и измъкна навън малко оранжево топче. Поднесе го към мен, търкалящо се в дланта му.

Перлата беше хубава!

Не, не „Изгревът на Империята“, нито пък „Плазменото цвете“. Но пълноценна перла първа категория, което означаваше пет години безгрижно съществуване за мен.

Или билет за Тера.

Пристъпих към аборито — и той моментално скри перлата в тялото си.

— Вода? — тъпо попитах аз.

— Вода — съгласи се аборито.