«Магьосник»

Тази книга е посветена на паметта на моя баща Феликс Е. Фийст,

Магьосник във всяко отношение

Много хора ми оказаха неоценима помощ в създаването на тази книга. Бих искал да изразя искрената си благодарност на:

Приятелите от клуба „Петък вечер“: Ейприл и Стивън Ейбрамс; Стив Барет; Дейвид Брин; Анита и Джон Еверсън; Конън Ламът; Тим Ласел; Етан Мънсън; Боб Портър; Рич Спал; Алън Спрингър; и Лори и Джеф Велтън, за полезната им критика, ентусиазъм, подкрепа, вяра, мъдри съвети, великолепни идеи, и най вече — заради тяхното приятелство.

На Били и Ръс Блейк, както и на Лилиан и Майк Фесиер за това, че винаги бяха готови да се притекат на помощ.

На Харолд Матсън, моя търговски агент, за това, че пое риска. На Адриан Закхайм, редактора ми, за това, че повече молеше, отколкото настояваше, и че вложи толкова усилия в създаването на една добра книга.

На Кейт Кронин, помощник-редактора, за несекващото й чувство за хумор и че така великодушно търпеше всичките ми глупости.

На Елейн Чъб, стилистичния редактор, за финия й усет и грижата й за всяка дума.

И на Барбара А. Фийст, майка ми, заради всичко, изредено по-горе, и много повече.

Реймънд Е. Фийст

Сан Диего, Калифорния

Юли 1982

В този случай, с публикуването на предпочитаната от автора редакция бих искал да добавя следните имена към предходния списък — на хора, които макар да не ми бяха познати по времето, когато изразих предишната си признателност, ми оказаха ценна помощ в публикуването на „Магьосник“ и допринесоха съществено за успеха й:

Мери Елен Кърли, която пое работата от Кати и ни държеше всички в курса.

Питър Шнайдер, чийто ентусиазъм в работата ми осигури един ценен съюзник и близък приятел през последните десет години.

Лу Ароника, който се ангажира, макар да не искаше препечатка, и така ми даде възможност да се върна към първоначалната си работа и да я „препиша наново“.

Пат Лобруто, който ми помагаше още преди това да се превърне в негово служебно задължение и в трудно време, и чието приятелство далеч надраства деловите ни отношения.

Джана Силверстайн, която въпреки краткия си ангажимент като мой редактор прояви изключителния такт да знае кога да ме остави сам и кога да държим връзка.