«Милионерът»

МАСЛАРСКИ, чифликчия, председател на училищното настоятелство

Г-ЖА МАСЛАРСКА, жена му

ЕВГЕНИЯ, дъщеря им

Д-Р ХРИСТО КОНДОВ, ветеринарен лекар

БУБЕВ, прошенописец, училищен настоятел

КОКИЧКОВ, пенсионер, училищен настоятел

ФЪРГОВ, учител

Г-ЖА ФЪРГОВА, жена му

ЛЮБЕНОВ, учител по пеене

ЧУНЧЕВ, банков чиновник

ХРИСТИНА, учителка

ФАНКА, учителка

ЛАЗАРНИКА, слугиня у Масларски

Действието става в един малък град в Североизточна България, в наше време (1930 г.).

Масларски — 55–60-годишен. Той не е бил офицер, както обича да се хвали — най-много да е бил подофицер в кавалерията, — но външността му наистина напомня стар кавалерийски офицер в оставка. Охранен, закръглен, румен. Хубаво запазена бяла коса па ниски, леки къдрици отива назад. Мустаците му, също тъй бели и доста внушителни, отначало отиват надолу, но откъм края на устните изведнъж и от само себе си се изправят нагоре. Има и нещо като бамтел. Говори авторитетно, с патос, горещи се и се позабравя в хвалбите си. Инак, под тая комична тържественост и поза се крие добродушен човек. Изкон-тен е по един своеобразен начин, който съответствува на характера му: жакет (изрязан отпред) от сив, цветен плат — дреха, каквато (поне от такъв плат) никой не носи. Широки панталони от същия плат и бяла жилетка със златен, разделен на две страни кордон на часовник.

Д-р Кондов — 28–30 год., строен, хубав, с гладко при-чесана назад коса, бръснат. Интелигентен и умен, с пълна сигурност в постъпките и думите си, той стои несравнимо по-високо над средата, в която живее, и се отнася към другите някак снизходително, с една добродушна ирония, която не обижда. Изобщо с цялата си външност и държане той е твърде приятен и симпатичен момък. Облечен е елегантно, но без предвзетост.