«Нурадин и брат му Шамзадин»

Живял някога в Египет справедлив и добродетелен султан. Той имал един стар везир, който бил много мъдър и умен човек. Везирът бил надарен от аллаха с двама синове: по-големият се казвал Шамзадин, а по-малкият — Нурадин. Нямало на света по-хубав момък от Нурадин и в Египет постоянно идвали хора от далечни земи, за да се любуват на хубостта му.

По волята на съдбата един ден старият везир умрял. Натъженият султан повикал синовете му и им казал:

— От днес нататък вие ще изпълнявате длъжността на вашия баща.

Синовете целунали земята пред нозете на султана и постъпили на служба в палата. Една седмица бил везир Шамзадин, следната седмица — Нурадин. Когато султанът пътувал някъде, вземал със себе си един от двамата братя.

Веднъж султанът се приготвил за път. През тая седмица ред било на Шамзадин да бъде везир и да замине със султана. Събрали се братята вечерта и Шамзадин рекъл на Нурадин:

— Искам и двамата да се оженим в един и същ ден.

— Както искаш, тъй ще бъде — съгласил се Нурадин. А Шамзадин добавил:

— Ако жените ни родят в едно и също време и ако твоята добие момче, а моята — момиче, ще ги оженим, когато пораснат.

— А какъв откуп ще вземеш от моя син, за да дадеш дъщеря си?

Три хиляди жълтици, три овощни градини и три села — отвърнал Шамзадин.

— Много искаш — извикал Нурадин. — Та нали ние сме братя и сме равни като везири? Ти трябва да отстъпиш даром дъщеря си на моя син и да не мислиш за никакъв откуп. Нима не знаеш, че мъжът стои по-високо от жената и че ако искаме да бъдем справедливи, по-право е ти да дадеш зестра?

Огорчен от тия думи на брата си, Шамзадин възразил сърдито:

— Много се лъжеш, ако смяташ, че синът ти стои по-високо от дъщеря ми. Ти си не само глупав, но и неблагодарен. Говориш, че сме равни като везири, а забравяш, че аз те взех за свой помощник само по милост, за да не те наскърбя. Щом приказваш така, аз няма да дам дъщеря си на твоя син, дори и да ме отрупаш със злато.

— И аз няма да оженя сина си за дъщеря ти — рекъл Нурадин.

Цял почервенял от гняв, Шамзадин извикал:

— Ако не заминавах утре със султана, щях да се разправя с теб, но като се върна, ще си получиш заслуженото!

След тоя разговор двамата братя се разделили и се прибрали в стаите си сърдити и разгневени.

На следната сутрин султанът потеглил към пирамидите, придружен от везира Шамзадин.