«Артур и забранения град»

По идея на Селин Гарсия

Слънцето постепенно се спуска към хоризонта, за да ни освободи от топлината си. То знае, че никой не би могъл да издържи палещите му лъчи през целия ден.

Кучето Алфред отваря едното си око. Лек ветрец му подсказва, че температурата най-сетне е поносима. То бавно се надига, изпъва лапи, измъква се от сенчестото място, което си беше намерило, и тръгва да търси свежа тревичка, където да очертае територията си. Прави се, че избира един ъгъл на къщата, но той отдавна е пожълтял от бележенето му.

Един млад ястреб, кацнал на високия комин, наблюдава околността. Изглежда, не се бои нито от топлината, нито от когото и да било. Дори не и от кучето, което вижда да прекосява двора, с все още вдървени от дрямката лапи.

Грабливата птица го следи с пронизващия си поглед. Само няколко секунди. Толкова, колкото да разбере, че плячката е много едра. Извръща небрежно глава, за да потърси друга жертва.

През целия ден къщата също търпя набезите на лятото и сега дървените врати, а също и керемидите, попукват отвсякъде. Слабо, глухо изпращяване, на равни интервали, като музикални ноти, изсвирени от слънцето.

Днес то досади на всички, време е да върви да спи.

Сякаш да му го напомни, ястребът надава силен крясък, дрезгав и неприятен, от който възрастната жена се събужда.

Тя беше заспала върху канапето в средата на салона. Истина е, че сред прохладата на стаята и хипнотизиращото тиктакане на стенния часовник, е невъзможно да се устои на зова на следобедната дрямка. Добавете към това и двете щурчета, които си говорят, и ето ви потънали в сън чак до вечерта.

Но ястребът събуди бабата почти стряскащо. Тя се замотава в кретонения набор на покривката върху канапето, навярно придърпана в просъница, за да се покрие с нея.

Бабинка постепенно идва на себе си и оправя покривката, сякаш не иска да остави никаква следа от тази непредвидена почивка. Като че ли да се унесеш в сън при подобни обстоятелства, е престъпление.

Обстоятелствата постепенно изплуват в съзнанието й. Артур, нейният единствен и обожаван внук, изчезна, също като мъжа й преди четири години. Също като него — в градината. Също като него — търсейки някакво съкровище.

Колкото и да кръстосва от край до край градината, колкото и да претърсва къщата и да оглася с вика си всички околни хълмове, тя не намери никаква следа от милия си Артур.