«Власт»

От съображения за сигурност някои факти относно плана на Белия дом и тактиката на Тайните служби са променени или пропуснати.

Вашингтон

Ефирна мъгла се спускаше от мрачното небе, когато лимузината завиваше от улица Е. Бронираната кола се движеше бързо покрай стоманените заграждения. Когато зави по Уест Екзекютив Драйв, намали скоростта, за да изчака голямата черна врата да се отвори, и отново се понесе напред. Като разплиска няколко локви, най-сетне спря пред Западното крило на Белия дом.

Задната врата се отвори и от колата слезе доктор Айрини Кенеди. Тръгна към дългата бяла козирка, стигаща до бордюра, и спря пред входа да изчака шефа си. Томас Стансфийлд бавно слезе от лимузината и закопча сивото си яке.

Стансфийлд, на седемдесет години, беше легенда. Кариерата му бе започнала през Втората световна война, когато бе създадена Стратегическата служба, предшественикът на ЦРУ.

ЦРУ се беше променило много по време на неговото управление. Глобалната обстановка бе променена и те трябваше да отговорят на новите предизвикателства.

Стансфийлд вдигна очи към сивото небе. Няколко капки паднаха върху лицето му и среброкосият директор примигна. Мрачните мисли не го напускаха.

Кенеди мина през двойната врата, където на пост стояха двама униформени офицери от Тайните служби, и тръгна по дългия коридор. Кабинетът на президента беше на горния етаж, но те нямаше да се срещнат там.

Айрини Кенеди крачеше бързо, Стансфийлд я следваше.

По-надолу по коридора стоеше офицер от флота в идеално изгладена черна униформа, изпънал ръце до тялото си.

— Добър вечер, доктор Кенеди. Генералите и президентът ви очакват.

— Благодаря, командир Хикс — отвърна Кенеди кратко.

Слязоха по няколко стъпала, завиха надясно и застанаха пред врата, над която беше поставена камера. На вратата имаше надпис: „Оперативна зала за извънредни ситуации“. Ключалката избръмча, Кенеди отвори вратата и влезе в залата. Стансфийлд я последва.

Президентът Хейс, облечен в смокинг, стоеше в другия край на залата и слушаше напрегнато двамата мъже, застанали пред него. Генерал Флъд, командващ Обединеното командване на въоръжените сили, беше висок метър и деветдесет и тежеше почти сто килограма. Дребният мъж до него беше генерал Кембъл, шеф на отдел „Специални операции“. Преди да заеме този пост, беше командвал прочутата 82-ра ескадрила и 18-а военновъздушна бригада.