«Огнен кръст»

Всички герои, описани в този роман, са плод на авторското въображение и нямат никаква връзка с действителни личности. Имението „Гренвил Грейндж“ също е измислено.

Ноември. Пола Грей бягаше, за да спаси живота си. Под бурното небе на Сафък в Англия тя тичаше през лепкавото плато към гъстата зелена горичка в края му. Воят на вятъра, духащ откъм морето, не успяваше да заглуши лая на кучетата, изстрелите на мъжете, които я преследваха. Погледна през рамото си. Приятелката й Карин Роузуотър едва се справяше с предателската почва под краката си и беше останала назад. Пола се замисли дали да се върне и да й помогне, но настървените преследвачи вече ги догонваха.

— Бягай към дърветата, Карин — изкрещя тя. Засилващият се вятър отнесе думите й. Продължи да тича ужасена, останала без дъх, смазана от умора. Скоро черните стволове на боровете я приютиха. Тя продължи навътре сред дърветата. Беше облечена с дънки и яке. Лаят на кучетата непрекъснато се усилваше. Пола не виждаше никакъв изход.

А изход трябваше да намери. Скрита сред боровете, тя погледна към върха на едно гигантско дърво, проточило клоните си като ръце, които се опитват да я сграбчат. Дънките й бяха пъхнати в кожени ботуши с дебели гумени подметки. Хвана се за един нисък клон и се закатери нагоре, като се опитваше да се движи бързо. Малко преди това бе прекосила някакъв поток и сега прогизналите й ботуши тежаха. Катереше се и благодареше на Бога, че е слаба и подвижна.

Близо до върха на дървото, който се издигаше над останалите, Пола спря, обхвана с крака един клон и облегна гръб на ствола, докато успокои дишането си. Короната на дървото почти напълно я скриваше от земята. Вече се смрачаваше. Пола вдигна поглед към реката отвъд блатото и с ужас забеляза Карин, която тичаше през голото поле към някаква малка лодка на брега. Чу звук отдолу и погледна, скована от страх.

Едно голямо куче, освободено от веригата си, душеше земята около бора. Тя чакаше всеки момент да вдигне муцуната си и да проследи пътя й нагоре по дървото. Появиха се двама от преследвачите — високи мъже с лица, скрити от вълнени маски с дупки за очите. Носеха маскировъчни якета и високи военни обувки. И двамата държаха пушки.