«Факторът на Хадес»

10 октомври, петък, 19:45 ч.

Бостън, щата Масачузетс

Дъблин се тътреше сред забързаните тълпи по главната улица, стиснал в треперещата си ръка еднодоларова банкнота. Имаше уверения вид на човек, който прекрасно знае накъде се е запътил. От време на време бездомникът се олюляваше и се хващаше за челото. Не след дълго той се спря за миг пред една евтина аптека, нашарена с реклами за намаления и отстъпки. Влезе и с разтреперана ръка подаде смачкания долар на продавача.

— Адвил. Аспиринът разяжда стомаха. Трябва ми адвил.

Продавачът сви устни при вида на небръснатото лице и окаяните дрипи, които явно някога са били спретната военна униформа. Присегна се към лавицата зад гърба си и избра най-малката разфасовка от лекарството…

— Ще трябва да намериш още три долара, за да си тръгнеш с това.

Дъблин пусна долара върху тезгяха и протегна ръка да сграбчи опаковката. Продавачът я отдръпна настрани.

— Чу ли ме, приятелче? Още три такива нещица.

— Имам само един долар… Главата ми ще се пръсне.

С изненадваща бързина той се протегна алчно към кутийката с адвил. Продавачът се опита да го спре, но бездомникът бе по-напорист. Борбата се пренесе над шишенцата с витамини, изложени като реклама. Едно от тях падна на пода и съдържанието му се разлетя във всички посоки.

— Остави го Еди! — извика от дъното аптекарят и се отправи към телефона. — Нека го вземе.

Докато шефът набираше номера, продавачът отстъпи назад.

Дъблин трескаво започна да разкъсва опаковката и изсипа нетърпеливо таблетките в шепата си. Отвори широко уста с намерение да погълне цялото съдържание наведнъж, ала се свлече на земята с разкривено от болка лице.

Само след няколко секунди пред входната врата спря патрулна кола. Аптекарят махна с ръка на полицаите да влязат. Посочи сгърчилия се на земята Марио и им се тросна:

— Разкарайте този вонящ боклук. Вижте какво направи с магазина ми! Искам да повдигна обвинение за нападение и грабеж.

Ченгетата извадиха палките си. Забелязаха незначителните повреди и разсипаните по пода витамини, но доловиха и миризмата на алкохол. По-младият побутна Дъблин по рамото и му каза:

— Хайде, Марио, да се поразходим.