«Отмъщението на Юда»

Юни, 1945

Окупираният от руснаците Берлин

Лампите примигнаха и изгаснаха. В същия миг се включи един прожектор. На огромния екран се появиха цифри, после се чу музика и на тяхното място се показа свастика. Тя на свой ред бе изместена от образа на германския орел и думите „Седмичен кинопреглед“.

Сетне се видяха знамена със същия орел, впил нокти в украсена с гирлянди свастика и думите „Събуждането на Германия“. Разнесе се тропот на маршируващи крака. Открои се намръщеното лице на стисналия устни Адолф Хитлер, приемащ парада на щурмоваците, застанал на висока трибуна под разперените криле на грамаден орел. Камерата се насочи нагоре и показа познатите силуети на месершмит Ме 262, следвани от Ме 163 с прибрани назад криле. Повечето от присъстващите в залата не бяха виждали тези изтребители в действие, макар че много от тях познаваха чертежите на прототипите.

На екрана отново се появи лицето на Фюрера. Сега изражението му беше победоносно, ликуващо от неописуема радост. Съвсем бавно ръката му се протегна в хитлериски поздрав. Камерата се отдалечи, за да покаже цялата трибуна и сградата, пред която беше издигната.

От публиката се изтръгна вик, който незабавно бе сподавен от рязка заповед на немски език. Сградата на екрана беше добре известна — Бъкингамският дворец. Невероятно. Но филмът ясно показа немската войска, танковете и униформите на войниците, които маршируваха по „Мол“ и завиваха покрай трибуната към „Конститюшън Хил“.

От двете страни на булеварда стояха нещастни зрители, отчаяно вдигнали ръце за хитлеристкия поздрав. Те бяха смълчани и уплашени, на лицата им се четеше поражение, а главите им бяха наведени.

Изведнъж музиката спря и един глас раздра тишината. Говореше не на немски, както очакваше публиката, а на английски. Присъстващите познаваха гласа от радиопредаванията, които бяха слушали и на които се бяха смяли в родината си. Той принадлежеше на Уилям Джойс, изменника с приятния глас, на когото „Дейли Експрес“ бе дал прозвището „Лорд Ха-Ха“.