«Конниците на Апокалипсиса»

Томи беше нервен. Сузана знаеше, че той обича да говори, но вече петдесет мили не бе казал нито дума. Не че го упрекваше. Тя самата също беше нервна. И възбудена. И уплашена.

Когато излязоха от магистралата, вече се смрачаваше. Включиха фаровете и поеха през хълмистата местност, приличаща на пейзаж на Ралф Лаурън — къщите бяха толкова перфектни, та беше ясно, че са собственост на лекари и адвокати. Това бяха „мини имения“, оградени територии с имена като „Лисича ливада“. В тях не растеше нищо, може би с изключение на спаружени от слънцето домати и лапад.

Докато минаваха покрай института „Омега“, Сузана се зачуди какво е това. Шофьорът Томи само изхъмка. После двамата се изсмяха (малко пресилено) и Сузана си помисли, че ще да е нещо модернистично.

Въпросът беше — и това я правеше нервна — в цялата тази история със зъбите, с изваждането на зъбите. Както и да го гледаш, изваждането на зъбите си е гадно. Като Нюрнберг или нещо подобно. Ако ги хванеха, щеше да е не само убийство, щеше да е… какво? Чарлз Менсън или нещо такова.

Не че тя трябваше да го направи — не би убила и муха. Това си беше работа на Вон — зъбите и пръстите. Както и слагането на инжекциите. Той трябваше да го направи, защото беше лекар. (При това добър. Томи казваше „Вон е стара кримка, нали, Вон?“ Каквото и да значеше това.)

Все пак тя недоумяваше защо трябва да се прави това със зъбите. И с пръстите. Защо просто не ги заровеха? Или още по-добре — да ги хвърлят някъде.

Помисли малко за това, после сви рамене. Соланж правеше странни неща. Понякога просто за ефект, за да го забележат, да ги смае.

Не че това имаше някакво значение. Нямаше да ги хванат. Всичко бе репетирано — от почукването на вратата до белезниците. Нямаше нищо, което да не бяха предвидили.

Като караваната. Тя бе идея на Соланж и беше брилянтна. Вон щеше да има пространство за действие. И да може да направи това, което трябва, дори и да са в движение.

При това всичко бе незабележимо. Защото каравани има навсякъде. Няма място в Америка, където да не ги видиш. Дори и тук ги имаше. Всички ги използваха.