«Блудна луна»

Авторът изразява благодарността си на няколко души, помогнали за написването на тази книга:

Специална благодарност на Джери Хутън за съветите му в областта на техниката за наб людение. Всички описани тук устройства на истина съществуват. Евентуалните грешки принадлежат изключително на автора.

Благодаря за творческия принос на Бил Гърбър и Ерик Нюмън, както и на Брайън Бърк, Марк Рос, Кортени Валенти, Стив Кристъл, Линда Конъли и Мери Лавел.

Благодаря на Джоел Готлър за астрологическите му напътствия и за заглавието на тази книга. Всички грешки в тази област също са по вина на автора.

И накрая, благодаря на Майкъл Пийч, главен редактор в издателство „Литъл, Браун & Ко“, за поредната блестяща редакция на проблемния ми ръкопис.

Навсякъде около тях се носеше какофонията на алчността. Но не можеше да проникне в техния свят.

Тя откъсна очи от неговите, за да погледне надолу и да вземе чашата си от масата. Вътре имаше само лед и черешка, но това беше без значение. Той също вдигна своята чаша, в която оставаше глътка бира и пяна.

— За края — каза тя.

Той се усмихна и кимна. Обичаше я и тя го знаеше.

— За края — повтори той и замълча за миг. — За онова място, където пустинята става океан.

Тя се усмихна. Чукнаха се. Тя вдигна чашата към устните си и черешката се претърколи в устата й. И многозначително го погледна, докато той избърсваше пяната от мустаците си. Обичаше го. Бяха само двамата срещу целия скапан свят и въпреки това шансовете им й бяха достатъчни.

После усмивката й изчезна — помисли си, че е изиграла всичко погрешно. Откъде можеше да знае, че ще реагира така, че няма да я остави да го направи? Трябваше да му каже чак след като свърши.

— Хайде, Макс — вече съвсем сериозно рече тя, — позволи ми. За последен път.

— В никакъв случай. Това е моя работа.

Откъм казиното се разнесе глъчка и разкъса стената около тях. Тя погледна нататък. Някакъв тексасец с каубойска шапка танцуваше край една от масите за игра на зарове точно под подиума. До него стоеше приятелката му, жена с дълга коса — работеше в казиното още при постъпването на Каси в „Тропикана“.

Тя отново погледна Макс.

— Нямам търпение завинаги да се махнем оттук. Нека го направя за последно.

Макс бавно поклати глава.

— Не. Това е моя работа.

Той се изправи. Беше красив и мрачен. Харесваше й малкият белег под брадичката му.