«Египетската тайна на Наполеон»

Читателю, може би ще се почувстваш изкушен да повярваш, че твърденията, които се съдържат в тази книга, са плод единствено на въображението ми. Но нищо не е по-далече от истината. Това, което разказвам тук, е добре обмислена смесица от неоспорими истини и предполагаеми случки, чиято стойност ще бъде оценена само от най-бдителните.

Посвещавам следващите редове на един от тях — на моя духовен дядо Антонио Ривера. Знам, че от другия бряг на небесния Нил той ще оцени най-добре от всички това, което искам да кажа.

Затова и не е неоправдано това, което казват, че душата на Озирис е вечна и неунищожима, а тялото му често бива разкъсвано и унищожавано от Тифон, а Изида скита, търси го и отново го събира. Понеже онова, което съществува и е осезаемо и е добро, е по-силно от унищожението и промяната.

На първи юли 1798 г., привечер, трийсет и шест хиляди войници, малко повече от две хиляди офицери и около триста жени — съпруги на военни и проститутки, нелегално пътуващи с една от най-големите военни флоти, организирани някога — стъпили на египетския бряг в Александрия, Розета и Дамиета. С изключение на малоброен военен елит, никой не знаел със сигурност какво очаква Франция от тяхното присъствие на отсрещната страна на Средиземно море.

След като преодолели първоначалните препятствия, двайсет дни по-късно част от военните вече били превзели делтата на Нил и се спускали към Кайро. Там за първи път видели внушителните пирамиди в Гиза и под островърхите им сенки разбили зле организираните орди на мамелюкските воини. С това бил сложен краят на тривековното османско владичество в Египет.

Ръководител на тази колкото колосална, толкова и неизвестна операция бил обещаващият генерал Наполеон Бонапарт. С тайната подкрепа на министъра на външните работи и на френския консул в египетската столица Наполеон планирал да прекъсне проспериращия търговски път на англичаните с Азия и така да отслаби най-омразния враг на Франция по онова време. Въпреки това, скоро станал жертва на собствената си амбиция. На първи август същата година славната му флота била обсадена и победена от британския адмирал Хорацио Нелсън край бреговете на Абукир. Наполеон загубил над хиляда и седемстотин войници и се оказал изолиран, без провизии и на милостта на неприятелите си във враждебна и непозната територия.

Но французите устояли твърдо на изпитанията.