Жанр:

Автор:

«Пясъците на времето»

1500

Описание

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия — оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела — красавица, обладана от спомена за някогашен грях, Меган — сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза — дълбоко вярваща, преследвана от образа на миналото. Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в един чужд и зашеметяващ свят — всяка със своята съдба.



1 страница из 234
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

На Франсис Гордън, с любов

„Мъртвите не е нужно да станат.

Те са част от земята сега и земята никога не може да бъде покорена, защото земята ще просъществува завинаги, тя ще надживее всички тиранични системи. Тези, които са влезли в нея с чест, а никои не са влезли в земята по по-достоен начин от тези, които загинаха в Испания, вече са постигнали безсмъртие.“

Ърнест Хемингуей

Животът на всички велики хора напомня, че можем да направим своя живот възвишен и напускайки да оставим след себе си стъпки върху пясъците на времето.

Хенри Уърдзуърт Лонгфелоу Псалм на живота

Моята специална благодарност към Алис Фишър, чиято помощ при проучванията ми за този роман бе неоценима.

Сидни Шелдън

(обратно)ГЛАВА ПЪРВА

Лампиона, Испания

1976

„Ако планът се провали, всички ще загинем.“ Той го изследваше мислено за последен път, проверяваше го отново, търсеше пропуски. Не намери никакви. Планът беше дързък и изискваше изпълнение с точност до секунда. Ако успееше, щеше да представлява забележителен подвиг, достоен за великия El Cid1. Ако се провалеше…

„Добре, времето за безпокойство отмина — помисли философски Хайме Миро. — Време е за действие.“

Хайме Миро бе легенда, герой на баските и анатема за испанското правителство. Той беше висок метър и осемдесет, със силно интелигентно лице, мускулесто тяло и замислени тъмни очи. В показанията си свидетелите проявяваха склонност да го описват като по-висок, по-тъмен и по-свиреп, отколкото беше в действителност. Беше сложна личност, реалист, който разбираше уязвимото си положение, романтик, готов да умре за убежденията си.

Памплона беше един обезумял град. Бе последната сутрин на „препускането на биковете“, празника на Сан Фермин — годишното празненство, което се провеждаше от седми до четиринадесети юли. Множество от тридесет хиляди посетители от цял свят гъмжеше из града. Едни бяха дошли просто за да наблюдават опасното зрелище, други — да докажат своето мъжество, като вземат участие в него, тичайки пред връхлитащите животни. Всички хотелски стаи бяха отдавна резервирани, а студенти от Навара бяха намерили подслон във входове, фоайета на банки, автомобили, на площада и дори по улиците и тротоарите на града.

Комментарии к книге «Пясъците на времето», Михайлов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!