«Ключът на страшния съд»

На мама, с цялата ми любов

Всички автори се нуждаят от солидна подкрепа. Без нея не би съществувала основата, върху която да се гради. И аз не съм изключение. Искам да се възползвам от възможността да благодаря на онези, които бяха моята опора през последните години. На първо място ще спомена групата критици, благодарение на които продължавам да бъда все така откровен и продуктивен — Пени Хил, Джуди Прей, Дейв Мъри, Каролин Уилямс, Крис Кроув, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Сали Барнс, Дени Грейсън, Ленард Литъл, Кати Л’Еклуз и Скот Смит. Особено благодаря и на Стив Прей за неоценимата помощ с картите и плановете. Извън тази група ще спомена Каролин Макрей и Дейвид Силвиън, които останаха до мен през най-добрите и най-лошите моменти. Специално благодаря на Чери Макартър за многогодишната му помощ с истории, статии и гърмящи неща. И защото съм длъжен (тъй като ме принуждава да го напиша), искам да благодаря на Стив Бери за някои ключови съвети във връзка със сюжета, като с готовност признавам, че той е страхотен писател и още по-страхотен приятел. И накрая, специални благодарности на четиримата, помогнали на всички нива на създаването на този роман — на издателката ми Лиса Кош и колегата й Уенди Лий, както и на агентите ми Ръс Гейлън и Дени Барър. Те са моята истинска основа. И, както винаги, трябва да подчертая, че всички фактологични и други грешки в тази книга падат изцяло и единствено върху моите плещи.

През 11 в. крал Уилям Английски (Вилхелм Завоевателя) поръчал изчерпателно проучване на кралството си. Резултатите били записани в обемиста книга, озаглавена „Книга на сметките“1. Това е едно от най-подробните описания на живота през Средновековието. Повечето историци приемат, че мащабното преброяване е било направено с цел да се уточнят данъците, които да се събират от населението, макар това да не е съвсем сигурно. Около проучването все още има много загадки — например защо е било поръчано толкова бързо и защо някои населени места неясно по каква причина са отбелязани с една латинска дума, означаваща „опустошен“. Поради необичайността на преброяването и голямата му точност, хората от онова време кръстили тома с обезпокоителното име „Книга на Страшния съд“.