«Изборът на убиеца»

1965

Описание

Вернор Виндж – один из самых интересных писателей-фантастов, человек, которого называют «самым серьезным автором остросюжетной прозы». Он написал не так уж много, однако каждое из его произведений имело огромный успех. «Пламя над бездной» занимает среди написанного Винджем особое место. Это – роман-сенсация, роман, который сразу же после публикации был признан наиболее значительным произведением 90-х годов в жанре космической саги. Десятки цивилизаций, сотни планет, вся Галактика как место действия – вот что такое «Пламя над бездной» – космическая сага невероятного масштаба. Группа археологов, открывшая на окраинной планете древний архив – хранилище знаний множества цивилизаций, в поисках ключа активировала дремлющий разум. Чуждый разум. Разум, основным принципом которого является подчинение себе. Разум, поставивший под угрозу само существование человечества... Хьюго



1 страница из 113
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Ед Макбейн Изборът на убиеца

Посвещава се на Лори и Бил

Градът, описан на тези страници, е въображаем.

Хората и местата са измислени.

Единствено описанието на начина, по който действа полицията, съответства на действителността.

ПЪРВА ГЛАВА

Магазинът за спиртни напитки вонеше.

Целият под бе покрит с парчета стъкло, като накъсаните акорди на джазов оркестър. Малки и големи, дълги и къси, плоски и закръглени според това дали бяха от дъното или от шийките на бутилките. Всичко това проблясваше и хрущеше под краката и хората бяха принудени да газят до глезените в плитко езерце от натрошени стъкла. Нечия ръка бе помела рафтовете на магазина в разрушителен бяс. Осемдоларово шотландско уиски и евтино вино от по двайсет и пет цента бутилката бяха разсипани демократично по пода в пълна разруха. Вонята удряше рязко в носа още от вратата. Алкохолната смес върху дървения под бе образувала тук-таме ароматични локви, оградени от язовирни стени и диги от натрошени стъкла.

Момичето лежеше сред стъклата и течността. Лежеше по лице, с полуотворена уста. Беше червенокосо и очите му изглеждаха твърде големи за лицето, защото смъртта ги бе изцъклила. Момичето бе получило четири куршума в гърдите и кръвта му все още изтичаше и се смесваше с разлетия алкохол. Косата му беше дълга, а сега мокра и разпиляна, защото бузата му опираше в дървения под, а косата, дрехите и цялото тяло бяха напоени с алкохол.

В помещението беше трудно да се разговаря. Сред присъстващите ченгета нямаше нито едно, което да не обича от време на време да обърне по чаша. Спиртните изпарения обаче бяха твърде силни и макар вратата на магазина да бе широко разтворена и през нея да проникваше лекият юнски ветрец, те направо събаряха човек. Удряха в носа, гърлото и белите дробове и вдишването им предизвикваше за кратко време леко главозамайване.

Детектив1 Стив Карела с облекчение излезе на улицата. Обичаше уиски и от време на време можеше да изпие по чашка от най-хубавото. Не можеше обаче да понася пияници да му дишат в лицето, а магазинът смърдеше като конгрес на пияници, които се опитват едновременно да разкажат един и същи тъп виц.

Комментарии к книге «Изборът на убиеца», Эван Хантер (Эд Макбейн)

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства