«Убиецът на президента»

— Хубав пистолет имате — подхвърлих на красивата млада дама, докато се настанявах на задната седалка.

Тя не отговори.

— Кобура също си го бива.

— И двете са на стандартно въоръжение във ФБР — благоволи да ми отговори тя.

— Без майтап? А да сте гърмели по някого с тоя пищов?

— Още не, но вие може да сте първият — хвърли ми кос поглед тя.

Съдейки по акцента, младата дама беше някъде от Средния запад, най-вероятно от Охайо. А съдейки по тона и поведението й, като нищо можеше да изпълни заплахата си. Нито тя, нито джентълменът на предната седалка изразиха с усмивка или жест някакво задоволство от факта, че ще им бъда спътник.

Реших да счупя ледовете и казах:

— Аз съм Шон Дръмънд.

— Млъкнете — отвърна тя.

— Хубава утрин, нали?

Тя ме дари с гневен поглед и се извърна към прозореца.

— Къде отиваме? — попитах.

— Замълчете, ако обичате. Опитвам се да мисля.

— Попитах ви друго.

— Значи не обръщате внимание на отговорите, които получавате.

Намирахме се на задната седалка на черен седан без опознавателни знаци, а отпред седяха двама цивилни.

— Вие да знаете къде отиваме, момчета? — попитах ги аз.

Мъжът вдясно от шофьора хвърли поглед към колегата си, после се извърна към мен.

— Да — гласеше отговорът.

Както вече споменах, аз съм Шон Дръмънд, имам чин майор и съм военен адвокат. А тези тримата май са гадни типове, които ме водят към близката тръстика да ми хвърлят един хубав бой. Е, може би не в буквалния смисъл на думата, но вероятно се досещате какво имам предвид. Преди малко излязохме от портала на централата на ЦРУ, завихме наляво по „Доли Мадисън“ и се насочихме на запад към Маклийн. Без светлини и сирени, но доста бързо — с повече от сто: един факт, който заслужаваше внимание.

Знаех името на дамата: Дженифър Марголд. Знаех и какво работи — специален агент на Федералното бюро за разследване от оперативната централа във Вашингтон. Ако не притежаваше някакви специални умения, тя едва ли щеше да се вози на задната седалка на тази кола. Беше прехвърлила трийсетте, с дълга до раменете медноруса коса, стройна и — както вече казах — много привлекателна. Не толкова красива, колкото симпатична и интересна.