И третия път той им каза: «Защо, какво зло е извършил.
Не намерих причина за смъртта в него.»
Лука 23:22 Глава първаВ последната сутрин на най-кървавата година във Вирджиния от Гражданската война досега запалих огъня и седнах с лице срещу тъмния прозорец. Знаех, че при изгрев слънце ще видя морето през него. Бях по халат и преглеждах годишната статистика на службата ми относно катастрофи, побои, бесения, стрелби и наръгвания, когато в пет и петнайсет телефонът иззвъня рязко.
— По дяволите — промърморих, защото изпитвах все по-малко желание да отговарям на обажданията за доктор Филип Мант. — Добре, добре.
Овехтялата му къщичка беше сгушена зад една дюна в чист крайбрежен район на Вирджиния, наречен Сандбридж, между военноморската база и националния природен резерват «Бек Бей». Мант беше моя заместник съдебен лекар за района Тайдуотър и за съжаление миналата седмица, точно на Бъдни вечер, бе починала майка му. При нормални обстоятелства връщането му в Лондон, за да оправи семейните работи, нямаше да създаде объркване в системата на съдебните лекари във Вирджиния. Но заместничката му вече бе в отпуск по майчинство, а малко по-късно напусна и началникът на моргата.
— Домът на Мант — казах в слушалката и се загледах в разлюляваните от вятъра борове зад прозореца.
— Обажда се офицер Йънг от полицията на Чесапийк — съобщи някой, който звучеше като бял мъж, роден и отраснал на Юг. — Опитвам се да се свържа с доктор Мант.
— Той не е в страната — отговорих. — С какво мога да ви помогна?
— Вие госпожа Мант ли сте?
— Не, аз съм доктор Кей Скарпета, главен съдебен лекар. Замествам доктор Мант.
Гласът се поколеба, после продължи:
— Научихме за някакъв смъртен случай. Анонимно обаждане.
— Знаете ли мястото, където би трябвало да намерим тялото? — запитах, като си водех бележки.
— Споменаха затворения док за военни кораби.
— Моля? — казах учудено.
Той повтори думите си.
— За какво говорим, за някой «тюлен»?
Бях доста озадачена, защото, доколкото знаех, «тюлените» по време на маневри бяха единствените водолази, на които бе позволено да се движат около старите кораби, закотвени в затворения док.
— Не знаем кой е, но вероятно е търсел реликви от Гражданската война.
— По тъмно?
Комментарии к книге «Проклетата кауза», Патриша Корнуел
Всего 0 комментариев