«Принцесата»

Ки Уест, Флорида, 1942

Малката моторница лавираше бавно в тихите води на залива. Джей Ти Монтгомъри протегна дългите си крака, като внимателно нагласи ранения си крак върху възглавниците, натрупани на дъното на лодката.

Джей Ти беше много привлекателен мъж. Тъмната му коса бе старателно подстригана в неизменната „канадска ливада“, прическата, превърнала се едва ли не в отличителен белег за флотата. Имаше сияйни, сини като морето очи и дълъг орлов нос, който при един по-дребен мъж би изглеждал може би грозно. При Джей Ти обаче този нос само засилваше ярката индивидуалност на лицето му. Майка му обичаше да се шегува, че този типичен за Монтгомъровци нос бил истински дар божи — пазел красивите лица на мъжете от юмруците на онези, които не понасят прословутата им твърдоглавост. Енергичните, твърдо изрязани устни, които можеха да се свиват в жестока гримаса, но и да се отварят в широка сърдечна усмивка, както и дългият белег на бузата завършваха неотразимото лице на този мъж, около който жените пърхаха на ята. Всички го наричаха само с инициалите на името му, за всички беше Джей Ти, а не Джарл Тайнън Монтгомъри.

— Да пукна, ако мога да те разбера! — сви рамене Бил Фрейзър, който управляваше лодката.

Бил Фрейзър беше дребен и закръглен, пълна противоположност на своя строен и представителен приятел. Беше само на тридесет и три години, но косата му започваше да оредява. Мъж като него би трябвало да е едва ли не благодарен, че другарува с Джей Ти Монтгомъри. Около Джей Ти постоянно се увъртаха момичета, самият Бил се бе оженил само преди шест месеца за една от младите жени, които си падаха по Джей Ти.

Джей Ти не отговори на приятеля си. Само затвори очи и вдъхна с пълни гърди соления морски въздух. Какво блаженство, да се измъкнеш най-сетне от шума на машините, от душната миризма на маслата и от отговорността за други мъже! Тук никой не ти задава въпроси, никой не те дърпа за отговор!

— Ако бях ерген като тебе — продължи мисълта си Бил — щях да ида на Дювол стрийт и да си прекарам царски! Наистина не разбирам защо искаш да прекараш отпуската си на този забравен от Бога остров!

Джей Ти спря за малко сънения си поглед върху Бил и след това се загледа отново в обраслите с мангрови дървета острови около тях. Не би могъл да обясни на градско чедо като Бил какво чувства.