Вирджиния
Септември 1803
Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка.
Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено:
— Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене.
Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата.
Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина.
— Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка.
Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша.
— Обясни ли ти защо те удари?
— Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад.
— Лея, защо не го…
Девойката погледна строго сестра си:
— Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата.
Другата настръхна.
— Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш.
Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли.
Преди две години на Бес й омръзна вечния побой, който трябваше да понася от лудия си баща. Старецът беше убеден, че „жените са грешни по рождение“ и постоянно и жестоко налагаше дъщерите си. Тя напусна бедната запусната ферма и си намери работа, държейки се „приятелски“ с няколко господа. Естествено, Лея ядеше бой и заради нейните грехове. Въпреки това голямата сестра не можа да я убеди да напусне бащината колиба. Тя се грижеше за шестте по-малки братя и сестри. Ореше, жънеше, готвеше, поддържаше къщата и най-вече защищаваше малките от гнева на бащата.
Комментарии к книге «Лея», Джуд Деверо
Всего 0 комментариев