«Лея»

2015

Описание

Уесли, красив покорител на женските сърца, неочаквано попада в затруднено положение. Един каприз на съдбата го сгодява за жена, която не е виждал никога. Отчаян, той решава да заживее нов живот в дивия щат Кентъки. И тогава Уесли открива, че неговата годеница е съвсем различна от това, което черногледата му фантазия е нарисувала…



1 страница из 208
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ГЛАВА ПЪРВА

Вирджиния

Септември 1803

Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка.

Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено:

— Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене.

Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата.

Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина.

— Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка.

Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша.

— Обясни ли ти защо те удари?

— Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад.

— Лея, защо не го…

Девойката погледна строго сестра си:

— Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата.

Другата настръхна.

— Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш.

Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли.

Преди две години на Бес й омръзна вечния побой, който трябваше да понася от лудия си баща. Старецът беше убеден, че „жените са грешни по рождение“ и постоянно и жестоко налагаше дъщерите си. Тя напусна бедната запусната ферма и си намери работа, държейки се „приятелски“ с няколко господа. Естествено, Лея ядеше бой и заради нейните грехове. Въпреки това голямата сестра не можа да я убеди да напусне бащината колиба. Тя се грижеше за шестте по-малки братя и сестри. Ореше, жънеше, готвеше, поддържаше къщата и най-вече защищаваше малките от гнева на бащата.

Комментарии к книге «Лея», Джуд Деверо

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства