«Изстрели в „Сирано“»

Тед Кармади обичаше дъжда, приятно му бе да го усеща по лицето си, да чува ромона му, да вдъхва аромата му. Излезе от двуместния си ласал и постоя край страничния вход на хотел „Каронделет“, пъхнал ръце в джобовете на синьото велурено палто, чиято висока яка гъделичкаше ушите му; овлажнялата цигара между устните му пропукваше. После влезе във фоайето и мина покрай бръснарницата, аптеката и парфюмерията с дискретно осветени шишенца, подредени като изпълнителите във финала на бродуейски мюзикъл.

Заобиколи набраздена със златисти жилки колона и се качи в асансьора, застлан с дебел килим.

— Здравей, Албърт. Чуден дъжд. На деветия.

Слабичкият, клюмнал от умора хлапак с униформа в светлосиньо и сребристо подпря ръката си в бяла ръкавица до затварящите се врати и възкликна:

— Божичко, да не мислите, че не знам етажа ви, мистър Кармади!

Бързо качи кабината до деветия, без да гледа светлинното табло, отвори вратите, сетне изведнъж се облегна на стената и притвори очи.

Кармади спря и го изгледа проницателно със светлокафявите си очи.

— Какво има, Албърт? Болен ли си?

Момчето разтегли устни във вяла усмивка.

— Работя вече втора смяна. Корки го закъса, налегнали го циреи. А на мен нищо ми няма, просто не съм се наял като хората.

Високият кестеняв мъж измъкна от джоба измачкана петдоларова банкнота и я размаха под носа на момчето. То ококори очи и се изправи.

— Боже мой, мистър Кармади. Не исках да кажа…

— Остави, Албърт. Какво е една петачка, нали сме приятели! Това е от мен, да си хапнеш добре.

Излезе от асансьора и тръгна по коридора.

— Мухльо… — промърмори под носа си.

Бягащият мъж едва не го събори. Зави бързо, залитна покрай рамото на Кармади и се втурна към асансьора.

— Надолу! — извика и се пъхна между затварящите се врати.

Под мократа от дъжда прихлупена шапка Кармади зърна бяло безжизнено лице с приближени и безизразни черни очи. Очи с онзи особен втренчен поглед, който му беше познат. Доза наркотик.

Кабината се спусна като олово. Кармади изгледа мястото, където тя беше само преди миг, сетне продължи по коридора.

Съзря момичето, проснато пред прага на апартамент 914.