«Дългото очакване»

Автобусът изкачи склона и пред погледа ми се откри Линкасъл сгушен в шепата на планините подобно на кутия със скъпоценности и блестящата луна над него. От това разстояние авенютата и улиците изглеждаха като блестящи и пъстри дантели, изтъкани от обикновените лампи и неоните, феерия, продължаваща далеч след полунощ, с гърчовете и писъците на фалшиво, бутафорно веселие.

Извадих плика от джоба си и го накъсах на дребни парченца, които падаха в скута ми, след което отворих прозореца и ги изхвърлих в нощта.

Дебеланата зад мен заби тлъстия си показалец в рамото ми и произнесе:

— Ако нямате нищо напротив, затворете прозореца.

Каза го така, сякаш бях някакво непослушно хлапе.

Аз и казах:

— Ако нямаш нищо напротив, затваряй си устата.

И тя си я затвори. Цял ден не беше спряла да меле. Коментираше неуморно всичко — от начина, по който шофьорът управляваше бричката до шума който вдигаше бебето отпред, но тоя път си я затвори така плътно, че чак устните и побеляха.

И последното късче хартия се стрелна в нощта и си помислих че на повече от миля разстояние по асфалта се е пръснала една наистина основателна причина да бъде пречукан един мръсник, и че каквито и старания да положеше, никой нямаше да успее да събере разпиляните късчета и да разбере защо беше осъден на смърт.

Оставих прозореца отворен с надеждата вятъра да духне перуката от главата на тлъстата свиня зад мен и го затворих едва след като автобусът зави в една оградена площ, която се оказа другата половина на железопътната гара.

Шофьорът угаси двигателя и с полуобърната към нас глава ни съобщи:

— Това е Линкасъл. Имате железопътна и автобусна връзка с Чикаго и всички маршрути на изток. Двадесетминутна почивка за всички, които продължават на юг.

За мен това беше краят на пътя.

Изчаках дебеланата да пропуфти край мен и в замяна на почти безгласната реплика от нейна страна я дарих с мръсна усмивчица, след което издърпах металния си куфар от багажния рафт и я последвах.

Дълъг цяла миля влак изсвири два пъти мощно в нощта и челният му прожектор прогони мрака по пътя му към гарата. Червената шапка предупреди групата пътници поели към чакалните, че престоят на влака е много кратък и онези които гонеха връзка хукнаха към перона.