От малкия павилион в центъра на лотосовото езеро мъжът можеше да обхване с поглед цялата градина, окъпана в лунна светлина. Ослуша се напрегнато. Цареше пълна тишина. С доволна усмивка той сведе очи към мъртвеца в бамбуковото кресло. Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му. Само няколко капки кръв се стичаха по сивата материя на робата. Мъжът взе една от двете порцеланови чаши, оставени на кръглата маса до оловната кана за вино. Изпразни я на един дъх и пошепна към трупа:
— Почивай в мир! Ако беше обикновен глупак, можеше и да те пощадя. Но ти се оказа глупак, който си вре носа навсякъде…
Сви рамене. Всичко бе направено, както трябва. Минаваше полунощ. Никой нямаше да се мерне в това самотно място в покрайнините на града. В старата вила на другия край на градината нищо не помръдваше. Погледна ръцете си — нямаше следи от кръв. Наведе се и огледа пода на павилиона, после стола срещу мъртвеца. Не бе оставил никаква улика. Вече можеше да тръгва, всичко бе наред.
Ненадейно зад гърба му нещо шляпна. Той се сепна и се обърна бързо. Въздъхна облекчено. Една голяма зелена жаба бе изскочила от езерото върху мраморните стъпала на павилиона. Седеше там и важно пулеше към него мигащи изпъкнали очи.
— Ти не можеш да говориш, гадино! — каза той с подигравателна усмивка. — Но за всеки случай…
И той изрита жабата с такава сила, че тя се сплеска в крака на масата. Задните крака на животното потрепнаха, после то замря. Мъжът вдигна втората винена чаша, тази, от която бе пила жертвата му. Огледа я и я мушна в ръкава си. Вече беше готов. Когато се обърна, за да си тръгне, погледът му попадна на умрялата жаба.
— Хайде при приятелките ти! — презрително рече той и й тегли един ритник. Мъртвото животинче цопна във водата между лотосите.
Комментарии к книге «Убийство край лотосовото езеро», Роберт ван Хюлик
Всего 0 комментариев