«Загадката на лабиринта»

След като през 1949 г. публикувах на английски език в Токио един китайски криминален роман със заглавие Dee Goong An, много хора ме помолиха и за други публикации от този род. За съжаление други нямаше или поне не се намираха лесно. Тогава реших, че може би няма да е безинтересно да се опитам сам да съчиня роман в стила на старите китайски разкази. Искаше ми се да докажа, че подобно произведение може да привлече интереса на съвременния читател дори повече, отколкото лошите преводи на всякакви романчета, с които бе затрупан книжният пазар в Япония и Китай. Така и стана. „Загадката на лабиринта“ излезе в превод на японски през 1951 г., след това и на китайски, направен от мен самия, и се посрещна благоприятно. Впоследствие романът бе приет добре и на Запад.

В послеслова са изброени някои извори, от които съм черпил. Придържал съм се към китайската традиция в едновременното преплитане на няколко криминални интриги, в заглавията на главите с две успоредни линии в тях, в краткото въведение, което загатва за основните събития в книгата. Навсякъде съм се опитвал, доколкото мога, да пресъздам атмосферата на стария Китай.

Хага, пролетта на 1956 г.

Робърт ван Хюлик

В Китай фамилното име (изписано тук с главни букви) винаги предшества собственото

ДИ Жендзие

новоназначен съдия на граничния окръг Ланфан

ХУН Лян, МА Жун, ТАО Ган и ЦЯО Тай

помощници на съдията

ДЪН Хугуо

генерал в оставка

ДЪН Ий

негов единствен син, кандидат за литературните изпити

У Фин

син на командира У, кандидат за литературните изпити и художник любител

Госпожа Ю

вдовица на починалия в Ланфан губернатор Ю Шушиен

Ю Ки

по-голям син на губернатора от предишен брак Ю Шан син на госпожа Ю

ФЪН

бивш ковач, началник на стражата при съдилището

БЯЛА ОРХИДЕЯ, ЧЕРНА ОРХИДЕЯ

негови дъщери

ШИЕН Моу

местен тиран, узурпирал властта в Ланфан

ОРОЛАКЧИ

уйгурски вожд, чието истинско име е княз Улджин — „Представителен“

Учителят ЖЕРАВОВА РОБА

стар отшелник