«Печатът»

1158

Описание

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството. Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума. Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото...

1 страница из 615
читать на одной стр.

Настроики

Фон текста:

Текст
Текст
Текст
Текст

Аа
Roboto
Аа
Garamond
Аа
Fira Sans
Аа
Times

Рита Моналди, Франческо СортиПечатът

IMPRIMATUR SECRETUM VERITAS MISTERIUM…

„И да отпечаташ тайната, истината си остава загадка…“

Гадателско тълкувание на арканата „Съдът“:

Възкресение на миналото

Възмездие за понесените несправедливости

Справедлива присъда от идните поколения

Нищо не може да бъде загубено; миналото остава

живо в онова, което засяга бъдното.

Освалд Вирт, „Магията на Таро“

Комо, 14 февруари 2040

До Негово Високопреосвещенство Монсиньор

Алесио Танари

Секретар на Конгрегацията по въпросите на канонизацията

Рим — Ватикана

В името Господне,

Аз, Лоренцо Дел’Аджо, епископ на Комо, във връзка с канонизацията на блажения Инокентий папа XI, се заклевам да изпълня повереното ми задължение с вяра и усърдие и да запазя тайна от онези, у които откровението може да породи предразсъдък или да опозори името на блажения. И нека Бог ми помага.

Прескъпи Алесио,

Моля да ми простите, че се обръщам към Вас, като започвам с обичайната формула на клетвата: да се съхрани в тайна всичко онова, което човек е научил за една блажена душа. Знам, че ще извините Вашия стар преподавател от Семинарията за употребата на по-малко строг стил на писане от този, на който сте навикнали.

Преди три години ми писахте по поръчение на Светия отец, като ме помолихте да проуча едно предполагаемо чудодейно оздравяване, случило се преди повече от четиридесет години в моята епархия, сътворено от блажения папа Инокентий XI: онзи Бенедето Одескалки, за когото още от момче сте слушали разкази — и то именно от мен.

Случаят на чудодейното оздравяване се отнасяше, както сигурно ще си спомните, до едно дете — сираче от провинция Комо, на което някакво куче беше отхапало едно пръстче. Злощастното пръстче, разкъсано и кървящо, веднага било прибрано от бабата на малкия, поклонница на блажения Инокентий, която го увила в лист, на който бил отпечатан ликът на папата и в този вид го предоставила на лекарите. След операцията по присаждане пръстчето мигновено си възвърнало всички функции и чувствителност — факт, който предизвикал учудването както на хирурга, така и на неговите асистенти.