«Песента на гладиатора»

На Анджела Франческоти с признателност и благодарност

Диоклециан: старият император, абдикирал бивш император на Запада, победен и убит от Константин при Милвийския мост

Константин: новият император на Запада

Елена: майка на Константин, императрица и августа

Лициний: император на Изтока

Анастасий: християнски свещеник и писар, секретар на Елена

Бур: телохранител на Елена

Крис: началник на агентите на Константин

Гай Тулий: началник на гвардията

Атанасий: оратор

Юстин: оратор

Септим: оратор

Нарцис: роб

Тимотей: управител

Мелеагър: гладиатор

Руфин: банкер, приятел на Константин

Милтиад: епископ на Рим и папа

Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим

Полибий: собственик на кръчмата

Попея: незаконна жена на Полибий

Океан: бивш гладиатор

Януария: слугиня

Клавдия: племенница на Полибий

Муран: гладиатор

Симон: Стоика

Петроний: Сводника

Салуст: Издирвача

Спицерий: гладиатор

Валенс: бивш военен лекар

Агрипина: любовница на Спицерий

Даций: главатар на банда

По време на процеса срещу Христос Пилат, според Евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако го стори, не би бил приятел на цезара. Както пишат коментаторите, Пилат усетил заплахата. Всички римски управители и чиновници били внимателно наблюдавани от тайни агенти на императора, agentes in rebus, което буквално означава „онези, които вършат нещата, извършителите“. Римската империя разполагала както с военни, така и с цивилни полицейски сили, въпреки че в отделните райони те се различавали, но би било неточно да твърдим, че империята е имала детективи, които по някакъв начин напомнят на нашите детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици плащали огромни суми на доносници и шпиони. Често пъти те трудно можели да бъдат контролирани, и, както сухо забелязва Ълсингъм — главният шпионин на Елизабет I, „той не бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“