«Китаноката»

Преди деветстотин години градът Хеянкио1, „седалището на покоя“, бе основан като столица на императорите, управляващи Япония.

Но когато властта премина в ръцете на шогуните и когато кланът Токугава2 премести бакуфу — военнофеодалното правителство, в разположения далеч на изток град Едо3, Хеянкио стана просто Мияко — главен град, или Киото — столицата. Но сенките от миналото още витаеха из настоящето…

В императорските покои, в самото сърце на двореца, градината бе потънала в обятията на топла лятна нощ. Цветните лехи и чакълените пътеки се криеха под тъмни сводове от зеленината на върби, кленове и вишни. Падналият привечер дъжд беше спрял и сега иззад перестите облаци блестеше пълна луна. Спокойната повърхност на езерото отразяваше сияйното небе. На малкото островче насред езерото се гушеше невзрачна колиба. Вътре гореше фенер, а светлината му причудливо се пречупваше от решетката на прозореца.