«Урагири»

1608


1 страница из 209
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Пролог

Япония

Период Генроку1, година II, месец V (юни 1690)

Белият глобус на слънцето се издигна сред плаващите облаци над източните хълмове отвъд пристанището в Нагасаки на остров Кюшу, най-западния от четирите главни острова на Япония. Гористите склонове тънеха в мъгла, а откъм накацалите по хълмовете храмове се носеше призрачен камбанен звън и отекваше над величествения дом на губернатора и над сламените покриви на градските къщи. Летният бриз полюшваше платната на акостиралите в пристанището рибарски лодки, китайски джонки и чуждоземни кораби от Арабия, Корея и Тонкин2. Покрай наблюдателните кули и високите, потънали в зеленина крайбрежни скали се плъзгаше патрулна баржа.

Приглушени скръбни ридания някъде откъм покрайнините на града оповестиха появата на мрачно шествие. Оглавяваха го висши служители на Нагасаки — самураи на коне, облечени в черни ритуални роби и качулки; следваха ги пеша около четиристотин по-нисши сановници, слуги и търговци. Най-накрая вървеше отряд воини, въоръжени с мечове и копия, плътно обградили пребледнял от ужас пленник.

— Не! — стенеше окованият самурай, докато процесията се изкачваше по хълма. Дрехите и мечовете му бяха отнети и само една препаска закриваше слабините му. Опита се да се отскубне, но тежките вериги препънаха глезените му и въжетата се впиха в китките на вързаните му ръце. Пазачите го смушкаха с копията си да продължи нагоре по пътеката. — Невинен съм! Това не е истина!

Сред по-низшите сановници един свидетел с мъка прикриваше страха си. Всеки миг щеше да му призлее. Толкова мразеше екзекуциите, а присъствието му на тях бе задължително! Бакуфу, военнофеодалното правителство на Япония, изискваше всички свързани с чужденците варвари да виждат каква е участта на онзи, който дръзне да престъпи строгите закони срещу държавната измяна. Всяка проява на лоялност към чуждоземците, пък била тя и съвсем безобидна, и всеки намек за липса на вярност към шогуна се наказваха със смърт — не само за провинилия се, но и за цялото му семейство. Тук, в Нагасаки — единственото място в Япония, достъпно за чужденци, — някой по-амбициозен даймио лесно би открил достатъчно могъщи чуждоземни съюзници, за да организира въстание срещу режима на Токугава.

Комментарии к книге «Урагири», Левкова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства