«Любовта с „Жената-дракон“»

След като онзи хитър симпатяга, фотографът от „Лайф“, вече е изкарал цялата ни историйка наяве, няма никакъв смисъл да си съчиняваме оправдания за всичко онова, което се случи. За някои може и да сме само една банда кретени, но на нас изобщо не ни пука, защото цели две години си карахме луд кеф в нашето тайно общество и в шантавия ни клуб, така че си е живо безобразие, дето всичко изведнъж се съсипа.

Освен това ви съветвам да си спестите определението „шантав“, защото доста ще се позачудите, ако разберете какви големи клечки навличаха униформа за „Жената-дракон“, за да присъствуват на някое от събиранията, а после тайно си скатаваха по таваните същата униформа с надеждата, че ще имат удоволствието пак да бъдат поканени.

Но както всички хубави неща, нямаше начин и това да не свърши. И както с всички хубави неща, беше страхотен зор, докато го постигнем, затова сега не крием от никого нашето тайно общество, а за да ви спестя излишен разход на енергия и любопитство, дори сам ще ви разкажа за него.

Всъщност цялата история започна през октомври 1945, и то знаете ли как? Всички ние се връщахме от доброволна служба в армията и най-големите късметлии от нас усетиха, че джобовете им са пълни с мангизи, а пък край тях е пълно с места, където могат да ги похарчат. Още по-късметлиите — онези, които вече си имаха семейства — веднага се пуснаха по течението на кроткия семеен живот. А пък останалите започнаха да обикалят от място на място, да се срещат с всякакви типове, да посещават клуба „От 20 до 52“, докато накрая си намираха работа и започваха да се чудят как бяха отлетели три-четири години от живота им, без да знаят вече дали да се радват, или да плачат за това, че отново са цивилни.

Та значи такива бяхме и ние — десетимата съпрузи на „Жената-дракон“. Нашата обща съпруга беше бомбардировач В-17, чиято муцунка бе съвсем изпъпчена от куршумени дупки, задницата й беше само кръпки, а ставите й бяха толкова разнебитени, че тя скърцаше и стенеше дори когато й беше време за почивка. И все пак нашата съпруга беше истинска красавица. Тя ни изведе и ни върна читави цели осемдесет и два пъти, като на два пъти насмалко не се пожертвува за нас и за нашия живот, но оцеля, защото и ние си я обичахме не по-малко от нея.