«Секс капан»

НА ШЕРИ… чиято роля в тази книга не може да се отрече. Сложна, да, без съмнение, но с удоволствие проучена, с удоволствие преживява. Кукличко, ти си величествена!

Докато изпих двете питиета в бара, туристическата тълпа, наблъскана в полет 16 на Луфтханза, опразни салона за багаж на летище Кенеди. Носачите бяха захвърлили опърпания ми кожен куфар в неизползвания ъгъл в дъното и аз го измъкнах изпод купчина подобен на моя багаж и чифт ски. Дърветата за слалом изглеждаха малко ненамясто през юли, но всеотдайните скиори намират сняг по всяко време на годината.

Самотният таксиджия край бордюра вдигна очи над вестника, ухили се и отвори задната врата. Хвърлих вътре куфара си, подадох десетдоларова банкнота през плексигласовата преграда помежду ни и седнах. Той погледна най-напред банкнотата, после мен.

— Тва за к’во е?

— За да ме закараш бавно. Искам да видя на какво прилича Ню Йорк сега.

— Откога те няма?

— Доста.

— Изровили са го и са го построили отново… Все тая. Тълпите са същите.

Дадох му адреса.

— Карай по дългия път — казах.

Беше прав. Нищо не се бе променило. Като в някаква ферма — земята си беше на мястото. Можеш да посадиш друго, цветовете да са различни, стъблата да станат по-дълги и класовете да натежат повече, но когато ги отрежеш — все тая.

На моста Трайбъро шофьорът махна лениво с ръка към града.

— Напомня ми за Иуо Джима. Толкоз бой за някакъв си хълм. Сега всички са мъртви, а хълма още си седи на мястото. На кой му е било притрябвало?

— Може би на хората, които са живели там. Той мислеше това, което и аз.

Пред Лий шофьорът прибра таксата за паркинга и другите десет долара широко усмихнат, без да отделя очи от моите в огледалото.

— Достатъчно бавно ли беше?

И аз му се усмихнах.

— Прав си. Нищо не се е променило.

— Знаеш ли… Можеше да вземеш някой от туристическите автобуси и…

— Ами! Тук съм роден. Всичко ми е познато. Оттогава, досега.

Таксиджията кимна мъдро и прибра мангизите. След това със странното прямо любопитство, което може да притежава само един роден в Ню Йорк нюйоркчанин, попита:

— Кой ще опере пешкира, а, приятел?

Усетих как ъгълчето на устата ми се разтегля в усмивка. Почти бях забравил психиката на таксиметровите шофьори. Най-добрите след барманите.

— Имам ли вид на скандалджия? — попитах.

— Мама му стара, напушен си като за лов на мечки.