«Целувам ви ръка»

Гърдите и гърбът бяха надупчени от автоматичен откос. Вкочаненото тяло лежеше по очи край една локва в тревата.

Съдия-следователят обърна трупа по гръб и погледна лицето на младежа. Изглеждаше около двадесетгодишен. Беше обут в кадифени панталони, черната блуза се бе навила около кръста, а якето му беше голямо. Свити върху корема, ръцете стискаха пистолет. Съдията пребърка джобовете му, извади паспорт, портфейл с пари и снимки, както и един голям пистолет марка „Лугер“. Усмихна се иронично, после се обърна и срещна погледа на инспектор Ло Коко, който стоеше зад гърба му.

— Да го вдигаме ли? — попита Ло Коко.

— Не още. Нека изчакаме жена му. Искам да го види така — отвърна съдията. Изправи се и запали цигара. В това време проблеснаха първите светкавици на фоторепортерите.

— Някакви предишни прояви? — попита той.

— Не, но е син на дон Анджелино Феранте — отвърна Ло Коко и в гласа му прозвуча безпокойство.

Заваля ситен дъжд. Съдията вдигна яката на палтото си и се отправи към малката двуетажна къща на няколко метра от трупа. Изглежда, отдавна вече никой не живееше в нея. Пред входа край калното водопойно корито бе изоставена каруца и стръките й стърчаха забити в земята: една ничия земя, която вече не беше дори и част от полето. Скоро щяха да я погълнат парцелите, които постепенно я ограждаха в циментови клетки. Съдията отвори тежката порта на плевнята. Комисарят понечи да го последва, но в този момент го улови нечия ръка. Ло Коко сърдито погледна журналиста в очите и промърмори:

— Изчакай, сега не е моментът, Никозия. Обади ми се по-късно в службата или говори със съдията. Случаят е доста заплетен.

— Не е ли просто разчистване на някакви сметки?

— Не. Най-малкото, бащата не би допуснал най-малкият от синовете му да се занимава с такова нещо. Наистина случаят е заплетен.

— Но защо тогава се е разхождал, препасан с целия този арсенал? Доколкото зная, това съвсем не е в стила на фамилията — настойчиво продължи Никозия.

Ло Коко се усмихна:

— А ти какво очакваш? Да беше увесил пушка на врата си?

— Дори и пушка, но не и тези мафиотски пистолети — отговори Никозия.

— Е, Никозия, времената се менят — припряно заключи Ло Коко и прекрачи прага на плевнята.

— Ло Коко, остави тези журналисти! — смъмри го съдията. — Сега не е време за изявления.

Никозия обаче не се предаде и този път се обърна директно към заместник-прокурора: